- Тоест все още не знаем нищо, така ли? — попита Вейл.
- Знаем, че имаме три трупа, заровени в този боклук кой знае откога.
- Няма да е много лесно да разберем колко са престояли тук — съгласи се Стенър. — Важно е къде точно са намерени.
Джонсън кимна.
- Направихме необходимите снимки и измервания. Ако времето не се скапе съвсем, ще дойде и хеликоптер, за да снимат отгоре.
- Добре.
Преди време Джонсън бе подчинен на Стенър, а когато той напусна, го повишиха в лейтенант. Сега беше капитан, даваше нощни дежурства и не можеше да забрави нещата, на които го бе научил бившият му началник, включително силната му интуиция. Беше единственото приятно изключение в зле настроеното към Стенър полицейско управление.
- Еклинг още ли е тук? — попита Вейл.
- О, да. Там долу, опитва се да се прави на важен пред журналистите от "Канал 7". Те първи надушиха какво става.
- Някакви идеи? — попита Стенър.
- Всъщност не. Предполагам, че тримата са били изхвърлени горе-долу по едно и също време, но не мога да съм сигурен. Булдозерите непрекъснато избутват нови и нови купчини боклук. — Джонсън се озърна. — Извинявай, трябва да огледам торбата, която донесоха току-що. Освен това Еклинг гледа насам. — Той отново изцъка. — А за тази вечер забавленията ми стигат.
След което изчезна.
- Ще те изчакам в колата — каза Стенър. Откакто напусна, не беше разменял и дума с Еклинг.
Шефът на полицията изкачи малкия хълм, следван от телевизионния екип. Обясняваше им нещо и размахваше ръце, от устата му изскачаха облачета пара.
- Виждам, че човекът от прокуратурата вече е тук — озъби се той. — Всички обичаме цирка.
Еклинг винаги наричаше Вейл "човека от прокуратурата" и думите му звучаха едва ли не като обида. Тримата мъже от телевизионния екип, които вече бяха измъкнали цялата възможна информация от Еклинг, обърнаха камерата към Вейл.
- Някакъв коментар, мистър Вейл? — попита репортерът, дребен двайсетинагодишен хлапак с лице почти изцяло закрито от качулката на якето. Казваше се Били Пиърс.
- Аз съм просто любопитен зрител — отвърна Вейл.
- Можете ли да изкажете предположение за това, което се е случило тук?
- Не обичам да изказвам предположения, Били. Благодаря.
Той се обърна към Еклинг, а екипът, доволен от неговата лаконичност, се втурна към микробуса си, за да потърси защита от вятъра.
Еклинг беше висок мъж с очила и наченки на бирено коремче.
- Какво става, Мартин, нямаш ли търпение? — попита той.
- Знаеш защо съм тук, Ерик. Обсъждали сме това доста пъти.
- Не можеш дори да изчакаш труповете да изстинат - измърмори той.
- При тези температури няма да им е нужно много време.
- Просто искаш лицето ти да се появи в сутрешните новини — грубо отбеляза Еклинг.
- А не е ли това причината и ти да си тук? — ведро попита Вейл.
- Виж, приятелче, според закона имаш право да се намесиш чак след седмица. Какво ще кажеш да ни оставиш да си вършим работата?
- Това наистина би било напредък за теб, шефе — мило отвърна Вейл.
- Върви на майната си — каза Еклинг и се отдалечи.
Вейл се върна в колата и се отпусна на седалката. Топлината размекваше тялото му.
- По дяволите, навън наистина е голям студ.
- Успяхте ли да си поприказвате сърдечно с Еклинг?
- Да, има напредък. Дори не се ухапахме.
2.
Стенър изви колата и подкара обратно към града.
- Карай към Пеперудата — каза Вейл. - Умирам от глад.
- Още не е отворено.
- Нищо. Ще влезем през задния вход.
Вейл отпусна глава назад и затвори очи, замислен за Стенър и немногословността му. Скоро след като бяха станали екип, се наложи да отидат до някакво малко градче на юг, откъдето трябваше да вземат някаква гаранция. Час и половина натам, час и половина обратно.
Когато слезе от колата, Вейл се наведе към прозорчето и каза:
- Абъл, току-що изминахме тричасов път и ти употреби точно дванайсет думи, две от които бяха "здравей" и "довиждане".
Стенър отговори:
- Съжалявам. Следващия път ще бъда по-кратък.
Каза го без усмивка и без следа от хумор. По-кьсно Вейл разбра, че е бил съвсем сериозен.
Пътуваха петнайсетина минути в пълно мълчание, после, когато вече наближаваха града, Стенър каза:
- Трябва да се справим с това.
- Както винаги — отвърна Вейл, без да отваря очи.
- Голяма каша.
- Така е с повечето убийства.
Повече не промълвиха, докато Стенър не сви зад "При Пеперудата" и не спря до табелката с надпис "Запазено място за колата на окръжния прокурор". Вейл се пребори със силния вятър, доближи се до вратата и почука. Тя се открехна и в процепа изникна едър непознат здравеняк.