- На възможно най-откритото място — измърмори Стенър, когато Вейл се качи в колата. — Сам. Идеалната мишена.
- Стига, Абъл. Това е минало. Хайнц е мъртъв, а Шаулдърс има още десет години в пандиза.
- Веднъж стомна за вода...
- Добре, добре. Знаеш, че оценявам загрижеността ти. Просто понякога се налага да съм сам. Нещо като детските бягства от къщи, нали си спомняш?
- Никога не съм бягал от къщи.
- Така си и мислех.
Стенър погледна измачканото му сако.
- Ще минеш ли през вас да се преоблечеш?
- Глупости.
- Тази сутрин си в съда, а после, според Наоми, ще обядваш с Пол Рейни.
- Карай към Пеперудата, майоре. Гладен съм. Освен това, делото не е мое, а на Парвър. Просто ще си седя в залата и ще наблюдавам.
- А обядът с Рейни?
- Ще платя сметката. Тогава въобще няма да го е грижа какво съм облякъл.
17.
Когато Вейл и Стенър пристигнаха в ресторантчето на Пеперудата, Наоми Чанс и Дермът Флеърти вече бяха там и разгръщаха сутрешната преса. Наоми погледна неодобрително Вейл и попита:
- Да не си си загубил самобръсначката?
Той не се сети за подходящ отговор, затова замълча. Вдигна поглед към Пеперудата, която стоеше до масата и го фиксираше очаквателно.
- Две твърдо сварени яйца, наденичка и бял хляб — каза той.
- Твърдо сварени? — изпъшка тя. — Боже мили.
След което се насочи към кухнята.
- А и този костюм... — започна Наоми.
- Не искам да чувам нищо за костюми, бръснене или каквото и да е от този род — отряза я Вейл.
- Можеш да се избръснеш в банята в офиса си — каза тя.
- Баня?! Ти наричаш това баня? Монтират огледало и душ в някакъв мрачен килер и решават, че са построили баня.
- Но е доста удобна.
- Голяма е колкото тоалетна в самолет.
- Имаш чиста риза и вратовръзка в шкафа. Ако не се лъжа, там има и един сив костюм. Ще ти отнеме не повече от петнайсет минути — продължи Наоми, без да вдига поглед от първата страница на "Ю Ес Ей Тудей".
- А бе какво ви става на всички днес? — изръмжа Вейл. — Няма да ме снимат за корицата на "Тайм", нали? Защо не се заяждаш с Флеърти? Носи все същия черен костюм.
- Имам четири черни костюма — отбеляза Флеърти, концентриран върху спортната страница. — Никога не нося един и същ в два поредни дни.
- Не ти ли се струва малко странно, че всеки ден се облича като Джони Кеш? — продължи Вейл. — Защо не поговориш с него, ами си се хванала с мен?
- Съгласен съм, че малко разнообразие няма да е излишно — обади се Стенър.
- Черното ми седи добре — отвърна Флеърти.
По-нататъшните дискусии бяха прекъснати от появата на Окимото. Изглеждаше доволен от себе си. Носеше неизменното си куфарче. Пеперудата го пресрещна.
- Не сервираме японска кухня — обяви тя саркастично.
- Обстановката тук не разпалва апетита ми, мадам. Надявам се, че поне от чашка кафе няма да ми стане нищо.
- Много смешно — измърмори тя и се понесе към кухнята.
Окимото седна, отвори куфарчето си и извади една папка.
- Пред вас е рапортът за прочутия случай с труповете от градското сметище — каза той ухилено.
- Какво е толкова смешно? — попита Стенър.
- Всичко — отвърна той. Къде е Харви? Искам да чуе това лично от мен.
- Сигурно се е успал — предположи Наоми.
- Е, мога да почакам.
- Не мисля така — каза Вейл. — По-добре започвай.
- Добре де. Ще пропусна анатомическите подробности и медицинската терминология и ще ви запозная с най-важното — започна Окимото, като разгърна папкаг та. — Между другото, Еклинг все още не притежава тази информация. Предполагам, че ще я запазите за себе си поне през следващия един час.
- Разбира се. Продължавай — подкани го Вейл.
- Умрели са от измръзване — съобщи Оки с усмивка.
- Какво?! — Флеърти най-сетне вдигна поглед от вестника си.
Мъртвешка тишина се спусна над масата, докато Стенър, Вейл, Флеьрти и Наоми чакаха Окимото да продължи с изненадващите си разкрития.
- Е, по-точно двамата мъже са умрели от измръзване, а жената се е задушила.
- Измръзване? — повтори Стенър.
- Искате ли мнението ми на експерт? Ето какво, според мен, се е случило. Преди около седем-осем седмици, в началото или средата на януари, тези бездомници са се сврели на топло в някой боклукчийски контейнер - спомняте си, че след Нова година беше голям студ. Та на сутринта двамата мъже вече са умрели от студ, а жената е твърде отпаднала, за да се движи. Боклукчийската кола откарва контейнера на бунището и го изпразва. Жената се озовава под купчината отпадъци и се задушава.
- Мили боже! — възкликна Флеърти.
- Значи не става въпрос за убийство, а за нещастен случай? — попита Вейл.
- Да — потвърди Окимото. — Теорията на Харви отива на кино.