Прайър погледна Парвър. Тя се замисли за миг, после каза:
- Обвинението няма възражения.
- Добре, значи решихме всички въпроси — каза съдийката, взе чукчето и викна следващото дело.
Венъбъл се доближи до масата на обвинението.
- Добре се справяш — каза тя. — Май спечели първия рунд.
- Благодаря — отвърна Парвър.
- Ще се видим следващия път.
Венъбъл се върна при Едит Стодард, докато пазачите й слагаха белезниците и се готвеха да я отведат.
- Момчета, имате ли нещо против да й сложите белезниците отпред? — каза тя. — Не мисля, че ще се втурне да бяга.
Двамата пазачи се спогледаха и единият сви рамене.
- Разбира се, мис Венъбъл — каза той.
- Защо направихте това? — попита Едит Стодард, докато я извеждаха от залата. В гласа й за първи път се бяха появили нотки на раздразнение. — Казах ви, искам да се призная за виновна. Не мога да издържа всичките тези фотографи и репортери. Снимките...
- Едит, моля ви, вярвайте ми. Нека го направя така, както си знам — прекъсна я Джейн Венъбъл. — Те със сигурност ще ви обвинят в предумишлено убийство. После ще се опитам да изхвърлим признанието ви от играта. Ако го направя, ще им бъде доста трудно да докажат дори това, че оръжието на престъплението е ваше. И така ще имам добри шансове за споразумение с Вейл.
- Просто искам всичко това да свърши — каза Стодард.
- Ще свърши, бъдете спокойна. Съвсем скоро ще свърши — каза Венъбъл.
Щана си пробиваше път през тълпата репортери. Вейл се измъкна отстрани и остана да я чака във фоайето.
- Ще искаме от съда обвинителен акт за предумишлено убийство — каза Шана пред журналистите. — Да се надяваме, че това ще стане до края на седмицата. Нямам какво повече да ви кажа.
- Ще се борите ли за смъртна присъда? — попита една жена от телевизионния екип.
Парвър внимателно я погледна. Въпросът беше твърде директен.
- Делото ще се реши в съда, а не в медиите — отвърна тя. — Казах ви всичко, което трябва да знаете в този момент. Благодаря.
Репортерите се защураха по коридора, търсейки Джейн Венъбъл. Вейл изникна зад Парвър и двамата поеха към асансьорите.
- Не мога да разбера защо Едит Стодард е толкова твърдо решена да се признае за виновна — каза Шана.
- Има много причини — отвърна Вейл. — Изплашена е, потисната е, знае, че е виновна. Не иска семейството й да преживее повече мъки от необходимото. Предполагам, че се опитва да предпази съпруга си и дъщеря си. А процесът безспорно ще бъде травмиращ.
- Не вярвам, че е наясно какво точно я очаква — каза Щана. — Тя е застреляла този човек съвсем хладнокръвно и перспективата е доживотен затвор.
- Сигурен съм, че Джейн се опитва да й го набие в главата, но мисля, че Стодард още не може да възприеме реалностите.
- Малко ми е жал за нея — полугласно призна Парвър.
- Не можеш да си позволиш този лукс — подчерта Вейл, после добави: — Има още нещо...
- Да намерим оръжието.
- Винаги си на една крачка пред мен.
- Абъл работи по въпроса — каза тя. — Кога ще мога да поговоря с мисис Стодард?
- Да изчакаме второто прослушване — отвърна Вейл. — След представянето на обвинителния акт тя може да се пречупи.
- Не мисля. Струва ми се, че е твърдо решена да се признае за виновна.
- А Венъбъл е твърдо решена да й попречи. По-добре да изчакаме и да видим какъв ще е крайният резултат. Между другото, готова ли си за Пол Рейни?
- Да.
- Носиш ли документите?
- Разбира се.
Тя извади заповедта за арест и му я подаде. Той я пъхна във вътрешния джоб на сакото си.
- Ще го разбием — каза Вейл.
18.
Бяха седнали в "Сънданс", симпатично ресторантче със стъклен покрив, който създаваше илюзията, че посетителите се намират под открито небе дори в студените дни. А този мартенски предиобед наистина бе студен. Работници от околните фабрики обичаха да идват тук и да се наслаждават на най-добрите сандвичи в града, а вегетарианците изпитваха истинско благоговение пред гигантските салати, които им сервираха. Заведението бе точно до една от най-големите книжарници в града и около обяд в него често можеха да се забележат библиомани, потънали в току-що закупени книги.
- Наистина знаеш как да забавляваш хората, Марти - каза Пол Рейни, борейки се с огромния хот-дог, натъпкан с марули, лук, кетчуп и горчица. После погледна Шана. — Винаги ли е такъв?
- Заплатата не ми позволява повече - обясни Вейл.
- Майтап ли си правиш? Сигурен съм, че преди да станеш прокурор, си натрупал доста парички. Да не говорим, че сигурно пазиш и първия си спечелен долар, пo дяволите, нямаш кола и се обличаш като битник. Знаеш ли, че от градския клуб на адвокатите мислеха да съберат пари, за да ти купят сносен нов костюм?