- Това е нов костюм — спокойно отвърна Вейл.
- Обикновена вълна. Не повече от двеста долара. Знаеш ли колко струва моят? Две хилядарки. "Барнис".
Вейл захапа хамбургера си и около минута дъвка мълчаливо, после отбеляза:
- Е, това е повече, отколкото ще спечелиш от делото Дарби.
Рейни въздъхна.
- За Бога, не ме оставя дори да се нахраня. Добре, скъпи мои, за какво сме се събрали тук?
- Двамата с теб, Пол, сме заедно от около двайсет години, нали?
- Не съм ги броил.
- Бил съм и от двете страни на барикадата.
- Добре де, остави прелюдиите и кажи за какво става въпрос.
- Твоят човек — Дарби — е адски виновен.
- Аха. И мислиш да изкараш това пред съда? "Дарби е адски виновен". Не мисля. Всичко, с което разполагате, са предположения. Аз също не го харесвам, но това не го прави убиец. Просто е тъпо копеле. Такъв е светът.
- Пол, опитвам се да ти кажа, че този човек внимателно е планирал и извършил убийството на жена си. Съвсем хладнокръвно. Мотивите му са били два: парите и стриптийзьорка с впечатляващ задник.
- Хайде, Марти, не можеш ли да изчакаш до делото? — засмя се Рейни. — Ако искаш, да повикаме келнера в ролята на съдия?
- Опитвам се да помогна на правосъдието и да спестя парите на данъкоплатците — спокойно отвърна Вейл.
- Разбира се.
- Слушай ме внимателно. Дотук сме чули Дарби, който казва, че се е прибрал, жена му стреляла три пъти към него, той отвърнал с пушката, тя отново стреляла, но вече към тавана, и той я довършил с куршум в главата. Нали?
- Всичко е било точно така.
- Е, пак си помисли. Три изстрела от револвер, после пушка, още един револверен и пак пушка.
Той отвори куфарчето си и извади оттам малко касетофонче. Касетата съдържаше звука на изстрелите, които бе възпроизвел Стенър според варианта на мисис Шъндерсън. Пъхна слушалките в единия изход, подаде ги на Рейни и каза:
- Чуй това.
Изчака, докато Рейни закрепи слушалките на ушите си, и после натисна бутона. Двамата с Шана наблюдаваха адвоката, който чу записа, после свали слушалките и ги подаде обратно на Вейл.
- И какво? Някой стреля.
- Ясно е, че първият изстрел идва от пушка — каза Вейл.
- Това ли е всичко? Някаква касета? Какво се опитваш да ми внушиш, Мартин?
- Виж, Пол, имам свидетел, който ще потвърди, че тази касета съдържа сериозно доказателство.
- Е, и? — В гласа на Рейни се долови раздразнение.
- Твоят човек те лъже, което е разбираемо, като се има предвид, че съвсем хладнокръвно е убил жена си. Въпросът обаче е, че не е бил искрен с теб. Ти си му се доверил, а той те води към катастрофа.
- Какво се опитваш да постигнеш, Марти?
- Предлагам ти сделка, Пол. Убийство втора степен. Получава двайсет години без право на обжалване. После е навън. Ще е на петдесет, напълно разорен, но пьк свободен. Мисля, че обществото би било доволно от подобен завършек.
- Доста си луд, знаеш ли?
- Познавам те, Пол. Това, което знам, е, че вярваш в историята на клиента си. Но с огромно съжаление трябва да ти съобщя, че те е прецакал. Чуй касетата отново.
- Няма нужда да слушам отново тая шибана касета. Тя не означава нищо!
- Тя доказва, че Дарби е влязъл в къщата, доближил се е до жена си, която е гледала телевизия, и я е застрелял в главата. После е поставил револвера в ръката й, стрелял четири пъти с него, като единият изстрел бил в тавана, и пак я уцелил с пушката в тялото. Предумишлено убийство. С много злоба.
- Ако беше толкова сигурен, че си го хванал, нямаше да ми предлагаш сделка. Познавам те. Щеше да се бориш за максимума.
- Виж, нямам нито хора, нито време да се занимавам с цялата тази работа. Бюрото ми е претрупано с дела, а сега трябва да поемам и проблемите на Джак. Ако уредим всичко помежду си, аз ще спестя неколкостотин хиляди долара на данъкоплатците и доста грижи на самия себе си, ти ще запазиш достойнството си, а Дарби - живота си.
Той протегна ръка към Парвър и тя му подаде заповедта за арест. Вейл я постави на масата и я побутна към Пол Рейни.
- Надявам се, че нямаш нищо против. Ще можеш ли да го доведеш, да кажем, към осем вечерта?
Рейни разгърна документа и погледна изненадано Вейл. После отново погледна заповедта, която изискваше ареста на Дарби по обвинение в предумишлено убийство.
- Не мога да повярвам, че правиш това!
- Има още нещо — продължи Вейл. — Той няма никакви пари. Говорих с Том Смуут от "Ню Йорк Лайф". Замразили са изплащането на застраховката, докато не стане ясен резултатът от делото.
- Не пропускаш нищо, а? — попита Рейни и в гласа му прозвънтя метална нотка. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ми каза повече, отколкото трябваше.