- Не мисля, че ще се хване.
- Може би. Това, което наистина го заинтригува, бе бягството на Попи Палмър. Плюс заповедта за задържане. Предполагам, че ще опита да направи по-добра сделка.
- И?
- Е, ние му предложихме нашия вариант. Ако Рейни не се съгласи, Дарби е изцяло твой.
- Добре! — зарадва се Шана. — Надявам се Рейни да вирне нос. Ще го довършим.
- За целта се постарай да откриеш Попи Палмър — каза Вейл. — Тя ще е последният пирон в ковчега му.
19.
Съдебни документи, медицински доклади, снимки, стари полицейски рапорти, ксерокопия — всичко това бе разхвърляно на голямото бюро на Мартин Вейл. Наоми, Флеърти и Харви Сен-Клер стояха пред бюрото и изучаваха това, което Харви бе нарекъл "доказателствен материал". Наоми и Дермът Флеърти безмълвно наблюдаваха купчината, като от време на време измъкваха някоя снимка или документ, разглеждаха ги и ги поставяха обратно.
- Добър случай си сглобил, Харви — каза Флеърти. - Трябвало е да станеш адвокат.
- Не правя добро впечатление в съдебната зала. Освен на свидетелската скамейка.
- Какво казва Абъл? — поинтересува се Наоми.
- Загрижен е — отвърна Харви.
- При Абъл това граничи с паника — отбеляза Флеърти.
- Е, какво мислите? Греша ли? — попита Сен-Клер. - Прибързвам ли със заключенията?
- Да прибързваш? Не бих казала — отвърна Наоми.
- Защо, по дяволите, не сме попаднали на всичко това по-рано?
- Защото хората от Гидеон не са искали светът да научи — отвърна Хари. — Това, което разбрах, е, че градът се ръководи от стари фундаменталисти. Предполагам, че всички приличат на Авраам, Мойсей или поне на Джон Браун. Не искат светът да си мисли, че сатанистите лудуват на воля в свещеното им малко градче.
- Не се ли интересуват кой го е извършил?
- Май не. Минало е доста време. Не се е случило отново. Предполагам, че са решили да забравят.
- И просто са отписали Линда Балфур?
- Нещо такова.
- Първият въпрос, който веднага изниква в главата ми, е "кой"? Вторият е "защо"? — каза Флеърти.
- Е, мога да ти кажа кой не е. Не е Аарон Стемплър. - Сен-Клер изплю сдъвкания тютюн в сребърната си купичка. — Все още е заключен в Дейзивил. При максимална сигурност.
- Дейзиленд — поправи го Наоми.
- Звучи също толкова тъпо — отвърна Сен-Клер.
Вейл, Парвър и Стенър излязоха от асансьора.
- Ето единствения човек, който може да отговори на тези въпроси. Ако въобще някой може — уточни Наоми, кимвайки към Вейл.
- Какво става? — попита той, щом влезе в офиса.
Наоми и Флеърти се спогледаха и накрая погледите им се спряха върху Харви Сен-Клер. Той поглади мустаците си и изплю тютюна, който дъвчеше.
- Ще ви кажа как започна всичко. Бърниках в компютърната мрежа, за да открия връзка с труповете в бунищата. Изчезнал човек, престъпление, гангстерски престрелки, каквото и да е. Тогава Бен попадна на жестоко убийство в някакво градче до границата с Кентъки. Градчето е Гидеон. Чували ли сте за него?
- Не мога да се сетя — отвърна Вейл.
- Както и да е. Управата на градчето е бъкана с религиозни маниаци. Те покрили случая. Приписали го на сатанисти и го сложили в архивите. Загриза ме любопитство и се зачетох по-нататък. Жертвата е домакиня. Щастливо омъжена. Със син на една годинка. Реших да прочета доклада от аутопсията. Шерифът ме отряза, но градският доктор се оказа приятен човечец и беше готов да ми съдейства.
Сен-Клер разрови документите по масата и намери копието от доклада на доктор Фийлдс, разпечатано от Бен.
"Жертвата, Линда Балфур, е бяла жена на 26 години. Висока 152 см, тежи 62 кг. Сини очи, светлокестенява коса. При пристигането ми в дома й на Поплър Стрийт беше мъртва. Жертвата е била пробождана, разсичана и удряна с остър предмет 56 пъти. Раната в гърлото й, която почти я е обезглавила, е причинила аероемболизъм, което обикновено води до сигурна смърт. Раните по ръцете и раменете й показват, че се е борила, преди да бъде убита."
Сен-Клер вдигна поглед.
- Почва ли да ти звучи познато, Марти?
- Какво се опитваш да докажеш, Харви?
- Добре, сега чуй това. От свидетелските показания на медицинския експерт по делото Стемплър.
Той прочете извадки от показанията на Уилям Даниелсън за убийството на архиепископ Ричард Рашмън преди десет години.