"Даниелсън: ...Телесна травма, аероемболизьм, спазми, екссангвинагия, тоест загуба на кръв. Всичко това би могло да доведе до смърт... Мисля, че първостепенната причина е била раната в гърлото... Причинила е аероемболизьм, което е внезапен излаз на въздуха от белите дробове... Този тип рани винаги са фатални, всъщност смъртта най-често е мигновена...Раните доказват наличието на определени хирургически познания..."
Вейл се наведе напред. Цигарата димеше забравена между пръстите му.
- Сега чуй остатъка от доклада на доктор Фийлдс - каза Сен-Клер и продължи да чете:
"Зърната на гърдите и клиторът й са изрязани и напъхани в устата й. Очевидно раните са нанесени от човек с основни познания но хирургия. На тила на жертвата, на 4.6 сантиметра от основата на черепа, със собствената й кръв е написано "С13.489". Оръжието на престъплението е обикновен кухненски нож с двайсет-сантиметрово острие, принадлежал на жертвата и открит близо до трупа..."
- Била е бременна в деветата седмица — добави Сен-Клер.
Вейл се бе втренчил в стената. Около минута не каза нищо.
- Къде е Стемплър? — попита той най-сетне.
- В Дейзиленд, при максимална сигурност — отвърна Стеньр. — Не е посещаван, не е получавал писма и никога не е говорил по телефона.
- Цели десет години?
- Цели десет години — потвърди Стеньр. — Говорих с шефа на охраната. Бескът и останалите началници бяха на конференция. Не искаше да ми каже много, но разбрах поне това.
- Има още — обади се Сен-Клер. — Когато приключвах с бележките си, окото ми мерна нещо, което първия път бях пропуснал. За малко щях да падна от стола. Става въпрос за показанията на Стемплър в съда. "С приятелката ми Линда решихме да живеем заедно..." Помислих си, че може би става въпрос за обикновено съвпадение, затова... — Сен-Клер извади една от снимките на мъртвата Линда Балфур, където лицето й беше специално увеличено, и я подаде на Вейл. — Познаваш ли я?
Вейл внимателно разгледа фотографията.
- Качеството е ужасно. Не съм сигурен...
- Проверих архивите в Карбъндейл, където се е оженила. Моминското й име е Линда Гелерман, от Акрън, Охайо.
Вейл погледна Сен-Клер и внезапно го връхлетяха спомени отпреди десет години.
Беше слабичко създание, нахлузило жълт дъждобран. Гледаше го с широко отворени, уплашени очи. Стояха под дъжда.
- Мистър Вейл? — попита тъничкото й гласче.
Той я поведе вътре, даде й кока-кола и я попита за приятеля й Аарон Стемплър.
- Мислиш ли, че Аарон е убил епископа?
- Не мислят ли всички така?
- Ти беше ли там, Линда?
- Къде?
- При епископа, в нощта, когато беше убит?
- Разбира се, че не!
- Тогава откъде знаеш, че го е направил Аарон?
- Защото се е криел в църквата с ножа и всичката онази...
- Защо да не е Питър или пък Били Джордън?
- Значи знаете за това?
- За кое?
- Няма значение.
- Линда, защо дойде тук?
- Защото не мога да помогна на Аарон и искам да спрете да ме търсите.
- Може би ще успееш да му помогнеш.
- Как?
- Имам нужда от теб като свидетел.
- За какво?
- За момчетата от олтара.
Тя се паникьоса и се дръпна от него като подплашено животно, после се затича към вратата. Вейл хвана ръката й, когато посягаше към дръжката.
- Няма да го направя! Ще излъжа. Ще им кажа. че не е вярно.
- Линда, това би помогнало на съдебните заседатели да разберат какво всъщност се е случвало. Какво ви е карал да правите епископът.
- Не разбирате ли? Не ни е карал да правим нищо! Беше ни забавно! Харесваше ни да го правим!
Тя се обърна и изтича навън, за да изчезне в тъмната дъждовна нощ. Вейл никога повече не я видя. Поне досега, когато попадна на снимката на убитата домакиня, потънала в кръв в собствената си всекидневна.
- Линда Гелерман — измърмори той. — Приятелката на Аарон Стемплър.
- Мисля, че сме попаднали на доста интересен случай — каза Сен-Клер.
- Едно нещо липсва — обади се Стенър.
- Момчетата от олтара — съгласи се Вейл.
Стенър кимна.
- Кои, по дяволите, са момчетата от олтара? — попита Сен-Клер. — Не са споменати по време на процеса.
- Точно така, не са — потвърди Вейл.
- Но този, който е убил Линда Гелерман, е знаел за тях — каза Стенър.
- Кои са те? Какво общо имат с всичко това? — попита Харви.
Вейл загаси цигарата си и си наля нова чаша кафе.