- Но ти не се хвана, а?
Стенър поклати глава.
- Доста си поизпотил Абъл на свидетелската скамейка. Пориоманията и прочее — ухили се Сен-Клер.
- Не си спомням подробностите — рязко каза Стенър. — Минаха десет години.
- Ами момчетата от олтара? — понита Харви.
- Бяха петима. Линда и един от тях избягаха. Двама други бяха убити. Нямаше свидетели, които да разпознаят гласа на епископа на касетите, затова решихме да не ги пипаме.
- Убити? — обади се Флеьрти.
- От Стемплър-Рой — отвърна Стенър. — И това ни бе известно. Венъбъл обаче беше сигурна, че го е хванала натясно, и не искаше да рискува да го обвини в три убийства, след като дори само едно щеше да свърши работа.
- Има още нещо — каза Харви Сен-Клер. — Открих го в библиотеката на епископа. Книгите му са събрани в Нюбъри. Не беше кой знае колко трудно да открия необходимата книга и страница 489 с маркирания в нея цитат.
- Отскоро ли е? — попита Стенър. — Имам предвид дали е маркиран скоро?
-Предполагам, че Окимото ще ни каже. Като че ли е престояла така известно време.
- Какво беше посланието? — попита Вейл.
- От "Венецианския търговец" — отвърна Сен-Клер.-
"В съда коя защита покварена
не е прикрила със слова елейни
спектакъла на злото?"
Минута-две в стаята цареше пълна тишина. Вейл се концентрира върху посланието. "Коя защита покварена не е прикрила със слова елейни спектакъла на злото..."
Струваше му се очевидно, че цитатът е адресиран към него.
Беше ли защитавал Стемплър покварено? Продажно? Беше ли прикрил проблясъка на злото? Или просто си въобразяваше?
След процеса сам бе стигнал до убеждението, че може би отличната му тактика бе успяла да прикрие истината — това, което великият бард наричаше "спектакъла на злото". Мисълта не го оставяше с месеци и го принуди да преоцени дейността си като адвокат. В миналото често бе размишлявал над моралните категории — добро и зло, истина и измама — и винаги бе подлагал фактите на разумно съмнение. Но никога досега не си беше задавал въпроса, който така неочаквано му бе поднесъл Шекспир. Било ли е словото му покварено и продажно, но подправено с изящество и власт на убедителност?
Връщайки се назад, Вейл осъзна, че Стемплър сам бе провокирал този въпрос преди десет години, когато го отвеждаха в Дейзиленд и когато беше казал нещо, което не оставяше на мира Вейл дълги месеци. В крайна сметка той бе стигнал до убеждението, че отговорността му като служител на правосъдието е била да осигури на клиента си възможно най-добрата защита. И бе направил точно това. Така че накрая беше отхвърлил всички други идеи като абстракции.
Но не съвсем, призна си Вейл, тъй като именно те бяха в основата на решението му да стане прокурор.
И сега, със смразяващото чувство за deja vu, той осъзна какво всъщност става. Защото пазеше в себе си онова късче от мозайката, онзи момент във времето, който не бе споделял с никого и който вероятно никога нямаше да сподели.
Мислите му бяха прекъснати от звъна на телефона. Наоми излезе от кабинета и отиде да се обади от своето бюро. Върна се след миг.
- За теб е, Харви. Бъди Харис.
- Какво иска пък той, но дяволите? — измърмори Сен-Клер, насочвайки се към телефона на бюрото на Наоми.
- Този Шекспиров цитат е с доста прикрито послание — отбеляза Стенър, когато Сен-Клер излезе.
- Да — съгласи се Вейл. — В случая с Рашмън посланията винаги бяха адресирани към епископа. Питам се за кого става въпрос сега.
Сен-Клер се върна в кабинета с мрачно изражение.
- Имаме още един.
- Какво?! — възкликна Вейл.
- Къде? — попита Стенър.
- Хилтаун, Мисури. На около трийсет мили от Сент Луис. Мъж, на 26 години. Работел към куриерска фирма, пренасял пакет до някакъв частен дом. Харис казва, че тамошната полиция здраво се е хванала със случая. Не дават информация на пресата. Бъди се обадил в едно от местните управления, за да пита за някакъв наркографикант, а дежурното ченге се изпуснало, че предишната вечер намерили трупа. Та Бъди звъннал в Сент Луис, а там почнали да увъртат. Накрая все пак му казали за куриера. Очевидно бил заклан по-предишната вечер. Бъди казва, че звучало като повторение на убийството в Гидеон.
- Казал ли им е за Балфур?
- Не. Не им е казал нищо. Просто е слушал.
- Разбрали ли са името на жертвата?
- Още не.
Вейл се отпусна в стола си. Погледна Стенър замислено и каза:
- Ако зад убийствата стои Стемнлър, как успява да намери всички тези хора? Гидеон, Илинойс? Хилтаун, Мисури? Едва ли ще ги откриеш дори на картата.