Флеърти прегледа снимките и откри тази, на която тилът на жертвата бе запечатан в близък план.
Там беше. "R41.102". Флеърти запази самообладание и продължи да разглежда снимките.
- Как е влязъл? Имам предвид убиеца — попита той.
- Счупил е един прозорец от задната страна — обясни Дженсън. — Предполагаме, че добре е познавал околността. Знаел е, че по това време на годината пътят към езерото е пуст, особено след смрачаване. Дошъл е отзад и се е промъкнал през прозореца. Ето и интересната част. Предишната вечер е валяло, но няма никакви кални отпечатъци или нещо от този род. Мисля, че копелето е събуло обувките си отвън и се е разхождало вътре по чорапи. А после е използвал градинския маркуч да измие верандата, затова там също няма отпечатъци. Пък сигурно е измил и себе си. Трябва да е бил целият в кръв, вижте само снимките на Линкълн.
- Да, добре си е написал домашното — каза Флеърти, разглеждайки фотографиите. — Който и да го е направил, е знаел, че Спайър и жена му са извън града. В малко градче като това...
- Пишеше го във вестника — обади се Никълсън.
- Кое?
- Че Спайър и жена му заминават за Вегас. Имаше няколко реда на последната страница. Спечелил пътуване mо случай десетгодишна вярна служба.
- А доставката?
- Пратка от един от клоновете на фирмата в източната част на Сент Луис — каза Дженсън. — Нали се сещате, едно от тези места, дето можеш да влезеш и да поръчаш да пратят на любимата ти красив букет. Било е по обед, пълно с народ. Никой не си спомня нищичко за евентуалния подател. А обратният адрес и името са измислени.
Флеърти погледна листчето с името на подателя. М. Лафърти.
- Познавате ли някой М. Лафърти? — понита детективът.
- Не — отвърна Флеърти. — Ами този...Лекс Линкълн? Нещо за него?
- Младо момче, на 26, постъпил в куриерската фирма преди две години, скоро след като пристигнал от Минеаполис.
- Минеаполис? Нещо оттам?
- Нищо. Нито ред. Шефът му — казва се Джон Прингъл — твърди, че бил добър работник, винаги идвал навреме, падал си малко шегаджия. Досега не сме открили никакви негови врагове. Бил късметлия с жените. Вечерта, когато го убили, имал среща с две наведнъж.
- Може пьк на едната да не са й издържали нервите - каза Флеърти и се усмихна.
Детективът се засмя.
- Доколкото разбрах, и двете били доста ревниви.
- Нещо откраднато ли е? — поинтересува се Флеърти.
- Спайър ще ни каже, когато се върне, но мисля, че трябва да изключим грабежа като мотив. Единственото, което със сигурност е взето, е катарамата от колана на Линкълн.
Катарамата от колана му?
- Да. Била е от месинг, копие на американското знаме — каза Никълсън. — Има още нещо. Погледнете тази снимка. На тила на Линкълн с кръв е написано "R41.102". Говори ли ви нещо?
Преди Флеърти да успее да отговори, в стаята влезе Джиланти.
- Нямаме описание на убиеца, нямаме описание на превозното средство, с което е дошъл, нямаме абсолютно нищо. Имал е поне осемнайсет часа за бягство. Мамка му, това копеле може вече да е на половината път към Ню Йорк!
- Разпитваме всички жители на градчето и тези от околността — каза Дженсън. — Проверяваме всички автомобили, минали през пропусквателните пунктове но 44-та магистрала между седем и десет вечерта. Предупредили сме да ни съобщят за всеки по-подозрителен.
- Господи, това може да е всеки втори човек в света!
- Възможно е медицинската експертиза да покаже нещо — каза Флеърти. — Кръв, власинки, каквото и да е.
- Как ли не! И в решаващия момент ще се появи Снежанка със снимка на убиеца и точния му адрес. Не разполагаме с нищо! Не знаем какво или кого търсим, не знаем накъде се е запътил — или запътила. За Бога, в този момент убиецът може да седи отвън в дъжда и да ни наблюдава как си говорим, а ние нямаме никаква следа!
Той погледна Флеърти и вдигна рамене.
- Имаш ли идеи, Дермът?
Флеърти се усмихна.
- Моята сила е в съда, капитане. Не съм много добър в залавянето.
- Е, момчета, продължавайте работата си. — Джиланти тръгна към вратата, но се спря и погледна Флеърти. — Ако знаеш нещо, Дермът, каквото и да е, стига само да ни е от полза, кажи го и ти обещавам да кръстя следващото си дете на тебе. Дори да е момиче.