- Тя се засмя.
- И каква е поуката, Вейл?
Той отпи от виното си и цъкна с език.
- Никой никога не е казвал, че животът е справедлив. Предполагам, че това е поуката, ако въобще има такава.
- Циничен отговор, господин прокурор.
- Няма гаранция. Даваме най-доброто от себе си, независимо какъв е шансът ни. Не става въпрос за победа, а за това да постигнеш възможно най-добрия резултат.
- Предполагам, че най-добре би било да изтребим всички некадърни адвокати и да изравним силите. Единственият начин да постигнем истинско правосъдие. Това никога ли не те притеснява, Мартин? Да знаеш, че противниковата страна е некомпетентна?
- Нее. Та това прави работата ми далеч по-лесна. Нали няма да почнеш да се самообвиняваш, че си твърде добра в професията?
- О, не — отвърна тя, но гласът й не звучеше уверено.
- Джейни, през годините, когато беше прокурор, опитвала ли си се да осъдиш човек, когото си смятала за невинен?
Въпросът я шокира.
- Разбира се, че не!
- А някога защитавала ли си човек, когото си считала за виновен?
Тя се поколеба.
- Никога не съм питала.
Той разпери ръце.
- Виждаш ли, въпрос на гледна точка.
Запали цигара и се отпусна в стола си. След няколко минути каза:
- Мисля, че е делото Стодард.
- Какво имаш предвид?
- Всички глупости тръгнаха оттам. Делото Стодард. Имаш проблем.
- Нещо не е наред — призна тя. — Тази жена не ми позволява да я защитавам и аз не разбирам защо.
- Вероятно дори не трябва да го обсъждаме. Съжалявам, че повдигнах темата.
- И двамата искаме да разберем какво точно се е случило онази нощ в апартамента на Делъни, нали?
- Знаем какво се е случило.
Над масата надвисна тишина. После Венъбъл въздъхна и каза:
- Прав си, не би трябвало да говорим за това.
- Ще ти предложа сделка. Да забравим за съда, когато сме заедно.
Тя се усмихна и вдигна чашата си.
- Нямам нищо против. — Пресегна се и докосна бузата му.
Той стана, заобиколи масата, наведе се и я целуна.
- Ами десертът? — прошепна тя между целувките.
- Ще почака.
Телефонът звънна.
- Остави го — предложи Джейн. Очите й бяха затворени, езикът й се стрелна в ухото му.
Включи се телефонният секретар. Вейл чу познат глас.
- Мис Венъбъл, обажда се Абъл Стенър. Моля да ме извините за безпокойството, но е много важно да открия Мартин Вейл...
- Божичко... — простена Вейл.
- ... Когато получите това съобщение, ако знаете къде би могъл да бъде...
Вейл изпъшка, отиде до телефона и вдигна слушалката.
- Да, Абъл.
- Не искам да те притеснявам, Мартин, но Флеърти се върна. Трябва да поговорим.
- Сега ли?
- Да. И мисля, че трябва да включим в разговора и Джейн Венъбъл.
- Защо?
- Ще разбереш, когато пристигнем. Ще взема и Харви и Дермът. Знам, че те поставям в неудобна ситуация, но наистина е важно.
- Момент. — Той постави ръка на слушалката. — Съжалявам, че трябва да вкарам работните си проблеми в дома ти, Джейни, но Абъл казва, че иска да говори с нас незабавно.
- С двама ни? За какво става въпрос?
Той се поколеба.
- Свързано е с Аарон Стемнлър.
- За Бога — въздъхна тя. — Добре, няма проблем.
- Идвайте — каза Вейл в слушалката и затвори.
- Какво става, Мартин?
Вейл й разказа за случая Балфур и убийството в Мисури. Тя го изслуша безмълвна, а очите й се разшириха, когато чу подробностите.
- Съвпаденията са невероятни. Харви изрови цитатите от книгите на епископа, които сега се съхраняват в Нюбъри.
- Ами Стемплър?
- Все още е в Дейзиленд, с максимална охрана. Доколкото знам, не е имал никакъв контакт с външния свят през последните десет години.
- Не може ли да е някой маниак, който се опитва да подражава на Стемнлър?
Вейл сви рамене.
- Възможно е. Но надали би открил ролята на Линда Гелерман в цялата история. Тя не беше спомената на делото. Показвала ли си онази касета някому?
- Разбира се, че не. Изтрих я веднага след процеса. А ти?
- Не. Но Моли Ерингтън засне разговорите със Стемплър.
- И къде са те?
- Вероятно в архивите.