- След всичките тези години?... — усъмни се тя.
- Кой знае? — отвърна той и после я погледна съвсем сериозно. — Джейн, искам да споделя нещо с теб. Досега го пазех в тайна, защото вярвах, че разговорите на адвоката с неговия клиент са конфиденциални.
- Какво е то? — попита тя с безпокойство.
- Виж, подготвях защитата на Стемплър няколко месеца. Исках да му осигуря възможно най-доброто. Раздвояване на личността. Аарон беше невинният вундеркинд, а Рой — неговият зъл близнак. В крайна сметка спечелих. Нов деня, в който всичко свърши и отвеждаха Аарон от залата, той — това беше именно Аарон, а не Рой, познах го — се обърна към мен с усмивка и каза: "Да предположим, че никога не е имало Аарон". И докато го отвеждаха навън, чувах смеха му.
- О, за Бога, това вероятно е било извратеното му чувство за хумор — каза тя и вдигна рамене.
- Може би. Но представи си, че не е било шега? Ами ако всичко е било преструвка?
- Хайде, Мартин, само преди няколко минути ме обвиняваше в гузна съвест. Тогава мислеше ли, че се преструва?
- Не. Моли Ерингтън също не мислеше така.
- Тогава защо се тревожиш? Освен това не можеш да разкажеш това на всеки, защото наистина става въпрос за конфиденпиалността между адвокат и клиент. Могат да ти отнемат пълномощията.
- Представи си, че той режисира тези убийства по някакъв начин, а?
- Доста прибързано заключение, прокуроре. Трябват ти много повече доказателства от тази обикновена забележка, направена преди десет години. А и самият ти каза, че Стемплър е отлично охраняван в Дейзиленд. Не е имал никакъв контакт с външния свят. Как би могьл да го направи?
Вейл поклати глава.
- Нямам представа.
- Току-що си спомних нещо, което веднъж ми каза Джак Янси. Каза ми, че когато бил млад адвокат, по време на някакъв процес открил, че клиентът му е виновен. Отишъл при съдията и му казал, че иска да зареже делото, но онзи не му разрешил. Освен това ставало въпрос за личен разговор между обвиняемия и нейния адвокат. В университета го били учили винаги да дава най-доброто от себе си. Така че спечелил делото, а клиентът му отлетял на свобода.
- И какъв извод си направил?
- Всичко, което добави, бе: "Правосъдието не винаги печели". Така че, прокуроре, забрави случилото се.
Тя се усмихна и го щипна но бузата.
След няколко минути се появиха Флеърти, Сен-Клер и Стенър и още от вратата почнаха да се извиняват за безпокойството.
- Хубаво е, че те виждам пак, Абъл — каза усмихнато Джейн и му подаде ръка. — Доста време мина.
- Чета за теб по вестниците — отвърна той.
- Това са Харви Сен-Клер и Дермът Флеърти — представи ги Вейл, с което постави точка на въведени ята. Махнаха чиниите и приборите от масата и преместиха вазата с цветята, за да направят място за нещата на Флеърти.
- Хубави цветя — отбеляза Дермът, вадейки рапортите и снимките от раницата си. — Да нямате рожден ден?
Венъбьл се усмихна.
- Не.
- Запозна ли Джейн със случая, Марти? — понита Стенър.
- До момента, в който Дермът тръгва за Сент Луис. Какво ново?
- Добре — започна Флеърти. — Първо, абсолютно съм сигурен, че става въпрос за същия убиец. Същите рани, както при убийството на Балфур. — Той разпръсна снимките по масата. — Същият почерк, както при жертвите отпреди десет години. Отново имаме съобщение на тила...
Той се поколеба и Вейл го подкани:
- Да? Продължавай.
- Жертвата е Александър Линкълн.
Вейл се изненада, макар и не чак толкова.
- Последното от момчетата от олтара — каза той.
- Като изключим Аарон Стемплър — поправи го Сен-Клер.
- Възможно ли е да не е замесен само един човек? — попита Джейн Веньбьл.
- Мисля, че това отговаря на въпроса — отвърна Флеърти. — Било е в кутията, която Алекс Линкълн трябвало да достави.
Той подаде една полароидна снимка на Вейл, който я погледна и прошепна:
- Господи!
Джейн я взе от ръката му и я разгледа. По лицето й се изписа отвращение. На снимката бе запечатано мъртвото тяло на Линда Балфур.
- Боже мили, кой е това? — попита тя.
- Линда Гелерман Балфур — отвърна Флеърти.— Очевидно убиецът я е снимал веднага щом е свършил работата си. Имам усещането, че кръвта още блика от гърлото й.
- Значи иска да знаем.
- Точно така.
- Искам двайсет и четири часова охрана за Джейн, считано от този момент — каза Вейл.
- Мислиш, че ще се насочи и към нея? — попита Сен- Клер.
- Кой знае, по дяволите? Вече се е справил с момчетата от олтара, изглежда логично да се захване с тези, които са водили процеса. Самият аз ще прекарам нощта тук. Мога да спя в стаята за гости. Имаш ли нещо против, Джейн? — попита Вейл с безразличен тон.