- Мотивът е осигурен от Стемплър — каза Флеърти.
- Не мислиш ли, че и Рой изпитва удоволствие? — попита Вейл. — Определено му беше приятно да описва убийствата.
- Но имаше специфичен мотив за всяка жертва — каза Сен-Клер.
- Последните две отговарят на условието — каза Флеърти.
- Но на неговото условие, а не на този новия — обади се Джейн.
- Може би това означава, че разполагаме с касапин, който обича да коли, в комбинация със Стемплър, който обича да мотивира касапина — каза Сен-Клер.
- А може и да не е така. Може да е някой, който подражава на Стемплър. Моли бе събрала отделни моменти от разговорите им в една видеокасета. Единствено тя бе показана в кабинета на Шоут. Двамата с Джейн я видяхме.
- Трудно бих могла да я забравя — обади се тя.
- Касетата отиде в архива. Много е вероятно някой да е попаднал на нея и да е решил да повтори фиестата.
Сен-Клер въздъхна.
- Очертава ми се още една разходка до склада.
- Предполагам, че рано или късно мистър Хикс ще поеме по собствен път — каза Вейл.
- Не знам — каза Джейн. — Да не забравяме, че в списъка на Стемплър вероятно има още набелязани жертви...
- Какво имаш предвид? — попита Флеърти.
- Има предвид, че той сигурно ще се насочи към останалите участници в процеса — тихо отвърна Стенър. - Джейн, Мартин, Шоут...
- Не забравяй себе си — обади се Вейл. — Беше важен свидетел.
- Въпросът е кой е следващият — резюмира Сен-Клер.
- И къде — допълни Флеърти.
- Как успява да намери всичките тези хора? — зачуди се Джейн. — Гидеон, Илинойс? Не знам какво си, Мисури? Как успява да ги проследи?
- И ако Стемплър е замесен, как, по дяволите, го прави? — каза Флеърти.
- Е, може късметът ни да проработи — намеси се Сен-Клер. — Може онези в Сент Луис да разрешат случая преди убиецът да е тръгнал за насам.
- Не разчитай на това — каза Вейл. — Трябва да действаме така, сякаш е вече тук.
Ръката на Джейн леко докосна неговата и той я стисна успокояващо.
- Още си спомням как скочи от свидетелската скамейка и се хвърли към мен — каза тя. — Очите му. В мига, преди да ме сграбчи, видях очите му и...
- И какво? — попита Вейл. — Какво видя?
- За миг те станаха червени. Сякаш се изпълниха с кръв. Никога не съм виждала такава омраза и злоба. Все още ги сънувам.
Внезапно Вейл загуби интерес към разговора. Погледът му се съсредоточи върху чашката за кафе, а мислите му се отнесоха към Линда и Алекс, момчетата от олтара и епископ Рашмън. Всички бяха приятели на Стемплър и той се бе обърнал срещу тях. Вейл също беше негов приятел по време на процеса и бе сигурен, че цялата тази лудост е насочена към него. Отново си спомни онези думи.
"Да предположим, че никога не е имало Аарон."
Вече бе съвсем сигурен, че Стемплър не се беше шегувал. И ако бе успял да измами всички тях по време на процеса, значи бе достатъчно умен да успее да дирижира убийствата и от строго охраняваната си стая в Дейзиленд.
Трябваше да бъде спрян. И докато самият Стемплър бе зад дебелите стени на Дейзиленд, трябваше да съсредоточат вниманието си към неговия съучастник. Да го хванат, да го обърнат срещу Стемплър и да свършат с това веднъж завинаги.
А Вейл бе сигурен, че съучастникът е наблизо.
Защото никъде другаде не бяха останали набелязани жертви.
22.
Вейл набра номера от телефона в колата.
- Пол Рейни — чу се от другата страна.
- Вейл се обажда. Къде е той, Пол?
- Ами, ъъ... не мога да...
- Не можеш да го намериш, нали? Както не можа и снощи.
- Не се впрягай, Марти. Дарби не знае, че искаш да го арестуваш. Сигурно е на лов или на риба. Напоследък доста му се струпа на главата.
- Както и на жена му — отряза го Вейл. — Много си великодушен за човек, който държи заповед за арест в джоба си и клиентът му е избягал.
- Не е избягал, по дяволите!
- Както и да е, Пол. Пускам шерифа по следите му.
- Дай ми още четири часа, Марти. Ще ти го доведа до обяд.
- Защо са ти четири часа? Какъв вариант ще избереш? Майка му го насилвала сексуално и сега си го е изкарал на жена си или пък се е страхувал благоверната да не му клъцне оная работа, защото се размотавал с Попи Палмър? Като Менендес или като Бобит?
- По дяволите, Мартин!
- Стига, Пол, не ми се преструвай, познавам те от доста време. Ще намерим твоя човек. Плюс Попи Палмър. И забрави за сделката. Ще го сгащим. До чуване.
Вейл затвори и погледна Сен-Клер и Стенър.
- Момчета, работата е ясна. Дарби е изчезнал. Направо чувах как Рейни се поти от другата страна.
Сен-Клер скръсти ръце и се загледа през прозореца.
- Искам заповед за обиск на цялата ферма — каза Стенър. — Проверяваме летищата, автобусите, колите под наем, влаковете. Засега няма резултат.