- Предполагаш, че ще се опита да я пречука, нали? - попита Сен-Клер. Когато Стенър кимна, той продължи: — Очевидно вече се е заел със задачата.
- А и си мисли, че се е откачил от кукичката — допълни Стенър.
- Освен ако Рейни не го е скрил някъде и не обмислят стратегията.
Вейл поклати глава.
- Не мисля, че Рейни знае къде е. Прие да сътрудничи и ако оплеска нещата, може да бъде изхвърлен от бизнеса. А делото не е чак толкова важно за него, че да рискува по този начин. Вероятно е решил, че имаме и други доказателства освен касетката, и се е досетил, че онзи го мотае. След като ме оставите на летището, тръгвайте по следата.
- Да — измърмори Харви. — Вече е почти осем и трийсет. Изгубихме половин ден.
Беше съвсем плешив, а на черепа му бе татуиран гущер, чийто език докосваше слепоочието му. Хавайската риза без ръкави разкриваше внушителни бицепси, украсени с още няколко впечатляващи татуировки. Дебел кожен колан придържаше панталоните му точно под пъпа, а усмивката му разкриваше липсата на един преден зъб и наличието на поне един златен. Ровеше из някакви кашони зад бара.
В десет сутринта заведението миришеше на цигарен дим, застояла пот и вкисната бира. Подът бе покрит с фасове, смачкани хартиени салфетки и прах. Стенър извади картата си.
- Аз съм майор Стенър от канцеларията на окръжния прокурор. Това е лейтенант Сен-Клер.
- Майор? Лейтенант? Значи работата е сериозна, а? - ухили се мъжът.
- Тук ли е управителят?
- Ето ме. Майк Тарджис.
Той протегна огромната си ръка.
- Търсите Попи, а? Казах на вашите хора всичко, дето знам. Онзи ден напусна работа. Даже не дойде дотук, а звънна по телефона.
- По кое време беше това?
- Не знам... Един, може би един и петнайсет.
- Имаше ли да взима някакви пари?
- Да. За три дни.
- Значи е бързала толкова, че дори не си е взела надницата за три дни?
Тарджис сви рамене, но не отговори.
- Има ли кола? — попита Стенър.
- Как мислите? Печели три-четири бона месечно от бакшиши плюс стотачка на ден от заведението. Тя е голямата ми атракция, мистър. Кара червен мустанг, модел 92-ра.
- Знаете ли номера на колата?
Тарджис се ухили.
- Не. И номера на шасито не знам.
- А знаете ли къде живее?
Разбира се. Феъруей, от другата страна на игрището за голф. На две мили оттук. Става въпрос за оня Дарби, нали?
- Имате ли да ни кажете нещо по въпроса? — попита Стенър.
- Само това, дето го чета във вестниците, ако може да им се вярва.
- А вие не вярвате ли?
- Остава да повярвам в тия дрънканици.
- Но не знаете нещо повече, нали?
- О, не.
- Попи говореше ли за това?
- Майтапите ли се? — Той се наведе над бара и сниши глас, макар в заведението да бяха само тримата. — Беше доста изплашена.
- От какво?
- От всичко — от ченгетата, от вас, от Големия Джим.
- Така ли наричате Дарби? Големия Джим?
- Тя му викаше така. Да не мислите, че ще му викам Големия Джим, като оставя един долар бакшиш след четиричасов запой?! Но знаеш ли ги жените? Попи не беше глупава, а и имаше готино тяло, като онази Мишел... Как й беше фамилията?
- Пфайфър? — предложи Стенър.
- Не бе, другата. Певицата.
- Филипс — каза Сен-Клер.
- Именно — кимна Тарджис.
- Споменавала ли е сестра си преди? — попита Стенър.
- Ъъ, може би веднъж или два пъти.
- Значи не знаете дали наистина са били близки?
- Нищо не знам. Хич не ме е грижа за сестра й. Имам си достатъчно проблеми вкъщи.
- Благодаря, мистър Тарджис — каза Стенър, подавайки му визитката си. — Ако си спомните нещо, звъннете ни.
- Май е сгазила лука, а?
- Просто искаме да поговорим с нея.
- Мислех, че вече сте говорили.
- Забравихме някои подробности. Ако случайно се чуете, ще й дадете това име и телефона, нали?
- Няма да звънне. В занаята съм от двайсет години и мога да позная кога някоя мацка се чупи завинаги.
- Може да реши да прибере трите стотачки, които й дължите.
Той поклати глава, извади някакъв парцал изпод тезгяха и избърса прахта върху плота.
- А бе всъщност тя мина да си ги вземе. Спря отпред и после отпраши с пълна сила.
- Да не ви каза, че ще кара чак до Тексъркана?
- Така предположих.
- Е, благодаря.
- Няма защо. Минете пак някой път. Заведението черпи.
- Мерси, Майк.
Когато излязоха навън, Сен-Клер каза:
- Пандизчия.
- Как разбра?
- Аз си знам как. Знам дори коя е Мишел Филипс.
- "Мамас Енд Дъ Папас" — каза Стенър, отваряйки предната врата на колата. И когато Сен-Клер го погледна учудено, добави: — И аз съм бил млад, Харви.
После се качиха в колата и се насочиха към фермата на Дарби.