Шана Парвър пристигна след няколко минути, придружена от стенографката — висока, приятна жена на име Шарин Хемпстед. Размениха си любезни поздрави, след което Хемпстед предложи кафе и всички, с изключение на Стодард, приеха. Венъбъл и клиентката й седнаха срещу Парвър, която остави една голяма чанта на пода и отвори куфарчето си. Извади отвътре тефтер, куп листа, няколко молива и малко касетофонче, и ги постави пред себе си. Мисис Хемпстед донесе кафето, седна отстрани на масата, приготви се и зачака.
- Готови ли сме? — любезно попита Шана.
- Да започваме — каза Венъбъл.
- Бих искала да отбележа за протокола — започна Парвър, — че това е официален разпит на мисис Едит Стодард, обвинена в предумишлено убийство на мистър Джон Делъни на 10 февруари 1994 година в град Чикаго. Аз съм Шана Парвър и представлявам окръжния прокурор на съдебен окръг Кук. Присъстват още мис Джейн Венъбъл, представляваща мисис Стодард, и Шарин Хемпстед, служител в съда на окръг Кук, която ще документира тази среща. Разпитът се провежда в сградата на окръжния съд на 16 фрвруари 1994 година и започва в 9:00 часа. Мисис Стодард, възразявате ли да записваме нашия разговор на лента?
Стодард погледна Джейн Венъбъл.
- Нямаме възражения — отвърна Венъбъл.
- Добре. Моля, кажете пълното си име.
- Едит Хобс Стодард.
- Омъжена ли сте?
- Да.
- Как се казва съпругът.ви?
- Чарлс. Чарлс Стодард.
- От колко време сте женени?
- Двайсет и шест години.
- И къде живеете?
- "Магнолия" 1856.
- Имате ли деца?
- Имам дъщеря, Анжелика.
- Колко е годишна тя?
- Двайсет и една.
- С вас ли живее?
- Тя учи в университета. Живее в общежитията, но има стая и у дома.
- За университета на Чикаго ли става въпрос, или за университета на Илинойс?
- Чикаго. Тя е в началните курсове.
- И вие я подпомагате?
- Има малка стипендия, с която покрива част от разходите си, но аз, ние, плащаме за стаята й и останалото.
- Колко е това месечно?
- Петстотин долара. Даваме й петстотин долара месечно.
- И плащате на медицинска сестра, която да се грижи за съпруга ви постоянно?
- Не е сестра. Имаме домашна помощница, която се грижи за Чарли, готви, чисти.
- Отделни спални ли имате, мисис Стодард?
- Това какво общо има? — попита Венъбъл.
- Просто питам — спокойно отвърна Парвър.
- Стаите ни са свързани — каза Стодард уморено. — Нощем оставям вратата отворена — в случай, че той има нужда от нещо.
- Работите в "Делъни Ентърнрайзис" в Ашленд, така ли е?
- Работех — отвърна Стодард.
- И колко време ви е необходимо — беше необходимо — да стигате до работата си всеки ден?
- Около трийсет минути. Зависи от движението по улиците.
- Шофирате ли?
- Да.
- Колко години работихте при мистър Делъни?
- Шестнайсет.
- И бяхте негова лична секретарка?
- Да.
- Колко време прекарахте на този пост?
- Девет години.
- Докато работехте като лична секретарка на мистър Делъни, налагало ли ви се е да ходите в апартамента му на Астър Стрийт?
- Да.
- Често ли?
- Да. Той обичаше да работи там, далеч от шума в офиса. Често му носех документи, писма за подпис и други книжа.
- А имахте ли ключ за този апартамент?
Венъбъл отвори уста, после размисли и не каза нищо.
- Да.
- Къде е този ключ сега?
- Ами, ъъ, трябва да е на моя ключодържател.
- А той къде е?
- Взеха го, когато ме арестуваха.
- Значи ключът сега трябва да е в полицията?
- Да.
- Мисис Стодард, искам да ви попитам за оръжието. Притежавате револвер, нали?
- Да.
- Какъв калибър?
- 38-и.
- Модел?
- "Смит Енд Уестън".
- Имате предвид "Смит Енд Уесън"?
- Да.
- Откъде се сдобихте с този револвер?
- От магазина "Сарджънт Йорк" на Уобаш.
- Спомняте ли си кога си го купихте?
- Преди около месец. Не си спомням точния ден.
- Колко платихте за него?
- Сто трийсет и пет долара.
- Защо си купихте револвер?
- За защита.
- През цялото време ли го носехте със себе си? Пауза.
- Да.
- Не ми изглеждате съвсем сигурна, мисис Стодард.
- Просто се опитвах да си спомня дали понякога не го оставях вкъщи... Но не, не мисля.
- Къде го носехте?
- Току-що ви казах — навсякъде.
- Не ме разбрахте. Имам предвид къде го държахте, когато бяхте навън.
- В чантичката си.
- А когато бяхте в офиса?
- В средното чекмедже на бюрото си. Заключвах го.
- А нощем?
- Под дюшека.
- В спалнята?
- Да.
- Къде е това оръжие сега?
- Аз... загубих го.
- Как? Момент. Ако сте го носили в чантичката си, заключвали сте го в чекмеджето и нощем сте го поставяли под дюшека си, как го загубихте? Съществува ли вероятност някой да го е откраднал от бюрото ви в работно време?