- Имаше две касети. Знаете ли за тях?
- Имате предвид касетите с момчетата от олтара?
- Значи знаете.
- Разбира се.
- И оригиналът, и копието бяха изтрити според уговорката ми с прокурора.
- Защо?
- За да не излагаме католическата църква. Рашмьн беше мъртъв, случаят беше решен. Не виждахме смисъл да разравяме жарта.
- Постъпили сте доста разумно. Но не съм сигурен дали е било най-доброто за моя пациент.
- Защо не? Винаги можем да получим информация директно от него. Предполагам, че Рой ви е разказал всичко с възможно най-големите подробности.
- Вярно е — призна Удуьрд.
- Да се върнем към Реймънд. Откъде дойде това име?
- Така се нарече сам, когато се появи за първи път. Попитах го: "Кой си ти?" и той отвърна: "Аз съм Реймънд Вълпс".
- Значи Рой доминира над Аарон, а Реймънд доминира над Рой?
Удуьрд кимна.
- Аарон никога директно не се опълчи срещу Рой или Реймънд. Както вече казах, проводникът бях аз. Но при появата на Реймънд имах невероятната възможност да изкарам и двамата с Рой навън. Беше забележителна гледка. Те спореха, прекъсваха се, превключваха от единия към другия. А Реймънд е също толкова нормален, колкото аз или вие. Притежава абсолютен контрол над себе си. Успя да постави Рой на мястото му и да не му позволи да наложи егото си. В присъствието на Реймънд Рой беше напълно безпомощен.
- Ами Аарон?
- Той отстъпи и остави Реймънд да се оправя с Рой.
- Доста удобно.
- Разбираемо е. Реймънд не е изпитвал болка. Не е преминал през всички страдания, които е изживял Аарон. Но е взел поуката от тях. Той просто наблюдаваше отстрани битката между Аарон и Рой. Съвсем обективно и рационално. Ужасът, който преживяваше Аарон, не се отразяваше по никакъв начин на Реймънд, защото той беше способен да изпитва щастие. Реймънд беше — и продължава да е - всичко, за което Аарон някога си е мечтал. Така че в крайна сметка се появи на сцената и унищожи Рой. Всъщност беше много доволен да се отърве и от двамата.
- Има си хас! — измърмори Вейл. — Следователно вече не можете да предизвикате появата на който и да е от тях?
- Точно така. През последните осемнайсет месеца Реймънд е психически стабилен. Никаква пориомания, никаква следа от Аарон или пък Рой. Впрочем напоследък Реймънд дори не ги споменава много често. Настоящето и бъдещето го занимават далеч повече, отколкото миналото.
- И искате да ми кажете, че този Реймънд Вълпс е напълно здрав?
- Като мен и вас. В конкретния случай един разстроен юноша бе заменен от приятен, образован и разумен мъж. Пред себе си имаме очарователен човек с невероятен коефициент на интелигентност и удивителна памет. Той е рационален, уравновесен и с разностранни интереси. Двамата с него сме добри приятели. Играем шах, обсъждаме филми и книги. Между другото, той чете непрекъснато — книги, списания, научни трудове, художествена литература, справочници... Жаждата му за информация е неутолима.
Самодоволната усмивка на Удуьрд предизвика у Вейл отвращение. Когато говореше за Реймънд, докторът звучеше като съвременен Франкенщайн, който бе взел обвивката на Аарон и беше напъхал в нея друго човешко същество, създадено по възможно най-добрия образец.
- Далеч повече ме интересува дали е бил посещаван, дали е разговарял с някого лично или по телефона, дали е писал или получавал писма? Дали е имал каквато и да е връзка с външния свят — подчерта Вейл.
- Не бих казал. Е, през последните няколко месеца тук идваха лекари, които искаха да се запознаят с напредъка ни по случая. Разбира се, те винаги бяха придружавани от членове на персонала. Става въпрос за чисто научен интерес — въпроси и отговори, нали разбирате?
- И не е говорил по телефона?
- Кой би му се обадил? За последните десет години не е получил нито едно писмо, дори картичка.
- Не е ли писал някому?
- Честно да ви кажа, Мартин, мисля, че Реймънд не иска да си кореспондира с никого. Вижте, той все пак знае доста за миналото си, но не всичко. Научил е достатъчно, за да разбере какво се е случило с Аарон и защо се е появил Рой. Има неща, които не го интересуват. Предполагам, че в известна степен можем да сравним Реймънд с човек, който има амнезия. Знае точно толкова за миналото си, колкото му трябва. Няма нужда или пък не иска да научи повече.
Удуьрд стана и отиде до вратата.
- Ще пратя Макс да го извика — каза той. — Извинете ме за минутка.
Вейл извади цигара и я запремята между пръстите си. Всичко, което бе казал Удуьрд, звучеше съвършено логично. Разумно и медицински обяснимо. Без грешка.