- Рой някога споменавал ли ти е какви бяха последните му думи, когато се разделихме?
Вълпс го погледна безизразно, после бавно поклати глава.
- Не си спомням. За какво става дума?
- Нищо особено. Опита се да се пошегува.
- Падам си по добрите шеги.
- Може и да ти го разкажа, но някой друг път.
Вълпс се изправи в стола си и чертите му забележимо се изопнаха.
- Сигурно шегата е била доста добра, за да я запомните след всичките тези години.
- Знаеш как е. Понякога помниш някоя глупост цял живот.
Удуьрд забеляза нарастващата враждебност между двамата и реши да се намеси.
- Реймънд, кажи на Мартин за първото си излизане в града.
Беше ред на Вейл да се стегне. Погледна Вълпс и очите им се срещнаха.
- Бил си навън? — попита Вейл, опитвайки се да запази самообладание.
- Само три пъти — обясни Удуьрд. — Под наблюдение.
- Кога беше това?
- През последните две седмици — отвърна Вълпс. Погледът му беше все така студен. — Нямате представа какво чувство изпитваш, когато влезеш в сладкарницата и имаш пред себе си двайсет и осем вида сладолед, покрити отгоре с шоколадов крем или...
Нещо не беше наред и Вейл веднага разбра, какво е то. В тона на Вълпс нямаше радост, нямаше възбуда, нямаше чувства. Човекът срещу него се владееше перфектно.
- Или сметана — каза Вейл.
- Да, сметана — повтори Вълпс.
- Значи най-възбуждащото в първия ти ден навън беше сладоледът с шоколадов крем или сметана? — попита Вейл.
- Това е само метафора — поясни Реймънд. — Става въпрос за свободата на избора. Ако не друго, поне можеш да избираш между шоколадов и сметанов.
- Още една метафора — отбеляза Вейл. — Черно и бяло, както обикновено става в живота.
Погледите им все още не се откъсваха един от друг. Черно и бяло. Вейл си спомни за последния ден от процеса. Беше прекарал седмици, борейки се да докаже с помощта на екипа си, че Стемнлър наистина съчетава две индивидуалности в едно тяло: Аарон, симпатичното дете от Криксайд, Кентъки, което бе преживяло толкова мъки и страдания, и Рой, злият близнак с неутолима жажда за отмъщение и убийства. Беше спечелил и спасил Стемплър от сигурна екзекуция, а Венъбъл, съзнавайки, че е загубила, се беше съгласила на сделка със защитата. Аарон Стемплър беше пратен в Дейзиленд до пълното му излекуване.
Победата беше въодушевила Вейл. И внезапно, излизайки от съдебната зала, Стемплър се беше обърнал към него и усмихнато бе прошепнал: "Да предположим, че никога не е имало Аарон". Смехът му отекваше из коридора, докато го отвеждаха.
"Той иска да знам. Иска да знам, но да не мога да направя нищо. Точно както в деня след процеса. Не му беше достатъчно просто да създаде кошмара, а и да го набие в главата ми, да ме измъчи с мисълта, че съм безпомощен."
Това беше общата им тайна през тези десет години, жестоката и мрачна истина, която ги сближаваше дори в този миг.
Стемплър беше ненаситен. Вейл вече го разбираше съвсем ясно. Правилата на играта се крепяха върху предизвикателството.
"Спри ме, ако можеш. Твой съм, стига да успееш."
Вейл не отклони погледа си.
- И какво друго нрави в града, освен да се тъпчеш с шоколадов сладолед? — попита той.
- Влязох в един музикален магазин и си купих няколко компактдиска, после отидох в "Дата Сити" и разгледах най-новите компютърни игри. Бях и в "Белкс", откъдето си взех чифт джинси. Сам си ги избрах — любимият ми цвят, кройка и прочее. Два часа на свобода... Като изключим, разбира се, факта, че Макс ми беше като сянка. Следващия път беше същото, по-следващия пак. Онзи ден дори ходихме на кино. Беше великолепно. Големият екран. Звукът. Съвсем различно е от това, което мога да видя на двайсетсантиметровото си телевизорче. Страхотно удоволствие...
- Сигурен съм — прекъсна го Вейл. Не го попита кой филм е гледал, макар да знаеше, че Вълпс умира от желание да му каже. Вече бе разбрал това, за което беше дошъл. Сега искаше само да се измъкне оттук колкото се може по-бързо.
- Откъде имаш пари? — попита той, надявайки се поне малко да унижи Вълпс и да нарани гордостта му.
- Спечелих ги — спокойно отвърна Вълпс.
- Спечели ги?
- Реймънд е доста добър в електрониката — намеси се Удуьрд. — Може да поправи почти всичко. Видеокасетофони, телевизори, компютри...
- Телефони? — прекъсна го Вейл, повдигайки вежди.
Нещо като усмивка премина по устните на Вълпс.
- Телефонната компания сама се грижи за клиентите си — отвърна той.
- Реймънд печели но седемдесет и пет цента на час, като поправя развалената апаратура на института. Позволяваме му да се занимава и с вещи на външни хора. Те ги оставят при охраната на външния портал и...