Превъзходно. Вълпс бе помислил за всичко.
- Предполагам, че осъзнавате конфиденциалността на тази среща — каза Удуьрд.
- Конфиденциалността ли?
- Е, така да се каже, вие все още сте негов адвокат.
Вейл поклати глава.
- Сблъсък на интересите — саркастично отвърна той. — Трябваше да се откажа от задълженията си, когато станах прокурор.
- Дайте шанс на момчето — каза Удуьрд.
- Той вече не е момче, докторе — сряза го Вейл.
Двамата си стиснаха ръцете и Вейл се насочи към колата, където го чакаше Тони. Кадилакът се отправи към футболното игрище. Хеликоптерът вече бе готов за излитане. Вейл се наведе и се затича към него. След секунди вече беше на седалката и сложи колана си.
- Господи! — измърмори пилотът. — Изглеждате така, сякаш сте видели призрак.
- Така беше — отвърна Вейл. - Да се махаме оттук.
25.
ТАМ ЛИ СИ, ХИДРА?
ДА, ЛИСИЦА.
СПРАВИ СЕ ВЕЛИКОЛЕПНО. НАДХВЪРЛИ ОЧАКВАНИЯТА МИ.
БЛАГОДАРЯ, ЛИСИЦА.
ИЗУЧИ ЛИ ПЛАНА?
ДА, ЛИСИЦА, ПЛАНЪТ Е ЧУДЕСЕН.
ГОТОВ ЛИ СИ?
ДА, ДА.
И СИ ПОЛУЧИЛ ПОСЛАНИЕТО?
ДА, ЛИСИЦА.
ОТЛИЧНО. ВЪЗБУДЕН ЛИ СИ?
ВИНАГИ.
ЧАСЪТ ОТНОВО НАСТЪПИ.
БЛАГОДАРЯ. НЕ ОБИЧАМ ДА ЧАКАМ.
КАК СЕ ЧУВСТВАШ ДНЕС?
ИЗГАРЯМ ОТ НЕТЪРПЕНИЕ.
ДОБРЕ. ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ПО-ПРЕДПАЗЛИВ ОТВСЯКОГА.
РОЙ ЗНАЕ ЛИ?
ДА. НО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ. ОЧАКВАХМЕ ГО.
ЩЕ ВНИМАВАМ.
ДОБРЕ. ДО СКОРО, ХИДРА.
ДА, ДА, ДА!
ДОТОГАВА...
26.
Вечерта вече се спускаше над града, когато Парвър влезе в сградата. Последните отблясъци на деня се отразяваха в прозорците и създаваха причудливи отражения по стените. В офиса нямаше жива душа, с изключение на Вейл. Той се бе отпуснал в креслото си, краката му бяха вдигнати върху бюрото, а ръцете му бяха скръстени на гърдите. Единствената светлина на етажа идваше от настолната му лампа. Погледът му бе вторачен в отсрещната стена.
Тя предпазливо почука по отворената врата. Вейл я погледна и й кимна.
- Зает ли си?
Той сякаш се замисли над въпроса, после отвърна:
- Да. С всички сили се опитвам да си почина. Невероятно трудно е да не вършиш нищо.
- Е, добре, няма да те занимавам с глупости — каза тя и се обърна.
- Вече е късно — спря я той. — Заповядай,седни.За какво става въпрос?
- Делото Стодард — отвърна Парвър и погледът й се плъзна по отрупаното с документи бюро. В единия край се виждаше касетофон с големината на кредитна карта, свързан с обикновена на вид писалка посредством тънка жичка.
- Какво по-точно? — поинтересува се Вейл.
- Не съм сигурна, но мисля, че има няколко пробойни. Нещо не... — Тя спря, търсейки точните думи.
- Не се връзва? — предложи Вейл.
- Да. Знам, че искаш перфектно изработено дело.
- Ние, смъртните, не сме способни на перфектност - каза той и се усмихна. — Перфектен е изгревът. Раждането на дете. Това няма нищо общо с нас.
- Има хора, които...
- Които?
- Няма значение. Не трябваше въобще да започвам.
- Вече започна.
Тя си пое дъх и изстреля:
- Има хора, които казват, че отиваш в съда само когато си сигурен, че ще спечелиш.
Вейл се замисли за миг.
- Предполагам, че отстрани изглежда точно така.
- А за теб как е?
Той извади цигара и я потърка между пръстите си, после каза:
- Това, към което се стремя, са дела без никакви подводни камъни. Не искам в средата на процеса да открия, че съдим невинен човек. Трябва да съм сигурен, че обвиняемият наистина е виновен. Иначе бих се отказал. Ако това означава, че влизам в съда само когато съм сигурен, че ще спечеля, нека бъде така. Ако съм абсолютно убеден, без никакво съмнение, във виновността на обвиняемия — като Дарби например — бих хвърлил всичките си сили, за да му осигуря справедливо наказание.
- Но можем ли въобще да бъдем толкова сигурни, Марти? — попита тя.
- Тоест?
- Ами, искам да кажа, че ако не става въпрос за предварително решен случай, много трудно бихме могли да бъдем сигурни във виновността на когото и да е.
- Но сме сигурни за Дарби.
- И ти реши да сключиш сделка.
- Направих го, защото все още нямаме достатъчно сили за дело. Всичко, с което разполагаме, е превъзходният слух на онази стара госпожа. Рейни за нула време ще измъкне това копеле на свобода. Вече ти казах, много по-добре е да го вкараме за двайсет години, отколкото след няколко дни отново да е в бара на Попи Палмър с двеста и петдесет бона в джоба.