Всички от екипа бяха убедени, че всъщност става въпрос за хладнокръвно убийство, но никой не можеше да разбие историята на Дарби. Имаше няколко подозрения, но това бе всичко — само подозрения. Дарби имаше връзка с една стриптийзьорка, Попи Палмър. Беше застраховал себе си и жена си за 250 000 долара шест месеца преди случилото се. А предишните две години се бяха оказали крайно неблагоприятни за бизнеса му. Бе на ръба на банкрута и можеше да загуби фермата си.
Но пък нямаше никакви свидетели и бе доста трудно да бъде притиснат. Версията му, подкрепяна от глуповатата мис Палмър, беше, че истеричната Рамона Дарби се обадила на Палмър час преди стрелбата и заплашила да убие мъжа си и неговата любовница. До телефона бе намерено листче хартия с телефонния номер на Палмър.
Вейл запозна присъстващите. После двамата с Парвър седнаха с гръб към камерата, а срещу тях се разположи Дарби. Той не свали ловното яке и скръсти ръце в скута си. Рейни постави куфарчето си на масата и остана прав, подпрял се на облегалката на стола на своя клиент.
— Окей — каза той. — Хайде да приключваме с всичко това.
Вейл се ухили.
— Закъде бързаш, Пол? Има достатъчно кафе. Запали си цигара. Гледката от прозореца е великолепна.
— Мартин, посъветвах клиента си да ви съдейства за последен път. Разпитван е два пъти от полицията — при това първият разпит бе цели шест часа — плюс три пъти от твоя отдел. Не е обвинен в нищо. Всичко започва лека-полека да прилича на дискриминация. Искам да се договорим, че това е доброволно изявление и че има всички необходими документи за целта. Също така искам да съм сигурен, че казаното не представлява признание под клетва или доказателствен материал.
— Да не би да твърдите, че той може да ни лъже, прикрит от пълен имунитет? — попита Парвър.
— Това, което казвам, е, че мистър Дарби се съгласи да ви сътрудничи по случая. Ако искате му вярвайте, ако искате — не.
— Имате ли нещо против да направим видеозапис на разпита?
Рейни се замисли за миг.
— Само ако получим копие от касетата и се договорим, че не може да бъде използвана като доказателствен материал и направена публично достояние.
Парвър кимна.
— Приемливо.
— Тогава е приемливо и за моя клиент. Нямаме какво да крием.
Вейл натисна един бутон от долната страна на плота на масата и камерата заработи.
Джеймс Уейн Дарби мълчеше и наблюдаваше Вейл и Парвър. Устата му бе разтеглена в тънка усмивчицата. Парвър отвори досието му и извади молив.
— Готови ли сме? — попита тя, опитвайки се да се усмихне.
— Когато пожелаете, госпожичке.
Тя го погледна, но не отговори.
— Моля, кажете пълното си име и адреса си.
— По дя… Знаете името и адреса ми.
— Просто им ги кажи, Джим — обади се Рейни.
— Джеймс Уейн Дарби. РФД 3, Сендитаун.
— Откога живеете на този адрес?
— Ъъ, осем години. Моят старец ми остави къщата.
— Възраст?
— Двайсет и девет. — Той се захили и продължи: — Просто се пошегувах. На трийсет и осем съм и още се държа.
— Женен ли сте?
— Бях. Жена ми е мъртва.
— Рамона Смит Дарби ли беше вашата съпруга?
— Точно така.
— Откога бяхте женени?
— Осем години.
— Завършили ли сте гимназия, мистър Дарби?
— Да.
— Постъпихте ли в колеж?
— Да, чрез бейзболния отбор.
— А завършихте ли?
— Не. Счупих крака си в автомобилна катастрофа на третата година. Вече не ставах за отбора и загубих стипендията, затова се отказах.
— И какво направихте тогава?
— Хванах се на работа във фермата на моя старец.
— Бяхте ли женен по това време?