— Няма да е необходимо. — Тя погледна в бележките си. — Поне не засега.
„Добър ход — помисли си Вейл. — Накарай го да си мисли, че това не е краят. Че тепърва ще се пържи.“
— Имахте ли сексуални отношения с мис Палмър в споменатия случай? — продължи Парвър.
Дарби погледна към Рейни, който кимна.
— Разбира се.
— Колко пъти сте се срещали с мис Палмър след това?
— Нямам представа, четири или пет. Не си спомням съвсем точно.
Тя отново прелисти бележките си.
— Мис Палмър казва, че сте се срещали в „Бавериън Ин“ шест пъти. Самият вие при един от разпитите казвате пет. После шест. А този път — четири или пет. Кой е верният отговор?
— Чакай малко, какви са тези глупости?! Имах връзка с нея. Никога не съм го отричал. Казах го на ченгетата още при първия разпит.
— И така, четири, пет или шест пъти? — спокойно повтори тя.
— Току-що ви казах, че не си спомням. Добре, нека са шест. По дяволите, щом Попи казва, значи са били шест. Не си ги отбелязвах в календарчето, но нищо чудно тя да го е правила.
— Но във всеки от случаите сте правили секс?
— Да. Това да не ви възбужда, а?
— Стига глупости, Дарби — отряза го Вейл.
— Вижте, това, дето го направих, беше при самозащита. Колко пъти трябва да ви го повторя, по дяволите? Защо просто не излезете навън и не хванете някой наркотрафикант или друг истински престъпник, за да помогнете на обществото?
Вейл се обърна към Рейни.
— Това може да продължи вечно.
— Просто отговаряй на въпросите с „да“ или „не“ — каза Рейни.
— Нека се върнем към деня, в който застреляхте жена си — каза Парвър. — Бяхте ли в „Скин Гейм Клъб“ същия ден?
— Не. Спряхме в едно бистро край магистрала 78. Не знам дали въобще си има име. Отпред има табелка, на която пише „Коктейли“.
— Въобще видяхте ли се с Попи Палмър този ден?
— Не.
— Говорихте ли с нея?
— Не и преди стрелбата.
— А кога?
— Обадих й се, когато дойде полицията и открих листчето с нейния номер до телефона.
— Защо й се обадихте?
— Исках да й кажа какво се случи и да разбера нещо за онова листче. Исках да разбера откъде номерът й е попаднал в Рамона, защото го нямаше в указателя. Попи каза, че Рамона й звъннала към четири и половина — пет и била доста ядосана. Казала, че ще ме очисти. Точно това ми предаде Попи — Рамона казала, че ще ме очисти, представяте ли си?
— Кога си тръгнахте от бара на 78-а?
— Не си спомням. Трябва да е било към пет и половина. Не съм си гледал часовника. — Той цъкна с език. — Обикновено жена ми не стреля по мен, когато се прибера малко по-късно.
— Не можете ли да бъдете малко по-прецизен с времето?
— До къщи е около половин час, а когато се прибрах, тъкмо бяха почнали новините. Тъкмо влизах и Дан Радър заговори по телевизията.
Покажете ни на диаграмата какво точно стана, когато влязохте в къщата.
— По дяволите! — Той сграбчи молива и почна да чертае върху схемата. Докато разказваше, видимо забърза говора си. — Влизам ей оттук, тръгвам към всекидневната, което са може би пет-шест стъпки от вратата, и като поглеждам вътре, тя… Рамона… седи в люлеещия се стол, насочила към главата ми моя пистолет, и изведнъж стреля! Ей така, без да се замисли! Та значи аз се хвърлям настрани и се скривам зад вратата, тя пак стреля, ей тук, дето е кръстчето, и аз като се паникьосах, сложих два патрона в пушката. Тя пак гръмна и куршумът изсвири на милиметър от главата ми, и аз взех, че стрелях към нея, а тя падна назад, но стреля още веднъж. Аз също стрелях. Всичко стана за не повече от минута.
— Какво си помислихте, след като стрелбата приключи?
— Какво си помислих ли? Бях останал без дъх. Бях изплашен. Тя едва не ме уби!
— Но какво си мислехте, докато стреляхте? Опитахте ли се да говорите с нея, да я успокоите?
— Не, по дяволите! Всичко стана много бързо. Бум, бум, бум, бум! В стената се забиваха куршуми. Не мислех. Просто се мъчех да спася живота си.