— Мили Боже — възкликна тя.
— Разгърна някакъв указател и прокара пръст по имената. Стигна до Лаверн, погледна номера му и вдигна слушалката. Набра цифрите и зачака. Няколкото секунди се сториха на останалите цяла вечност.
— Не си е вкъщи — измърмори Сен-Клер.
— Мистър Лаверн? — внезапно каза сестрата. — Съжалявам, че ви безпокоя у дома, обажда се Ева Вилонски. При мен е окръжният прокурор. Би искал да говори с вас.
Тя подаде слушалката на Вейл.
— Мистър Лаверн, обажда се Мартин Вейл.
— Да, мистър Вейл?
— Мистър Лаверн, проверяваме един компютърен проблем и бихме искали да знаем дали днес някой от вашия офис е останал след края на работното време.
— Да, аз.
— Вие ли? Бяхте ли там в три часа?
— Да, сър, говорих по телефона с една фармацевтична компания от Западното крайбрежие.
— А имаше ли някой друг в стаята по същото време?
— Ъъ, да. Хайнс, така мисля, че се казва. Чисти всеки ден, след като приключим работа. За хакера ли става въпрос?
Въпросът изненада Вейл.
— Откъде знаете?
— Бях там, когато съобщението дойде по модема.
— Какво съобщение?
— Ами, как да ви кажа, беше доста налудничаво. Нещо за някаква лисица и за някой, наречен Хидра.
— Хидра? Спомняте ли си какво точно се казваше в съобщението?
— Ами… май първо пишеше „Хидра, лисицата е на свобода“, а после името Хидра се повтори няколко пъти. Аз попитах кой е Хидра и кой се обажда, и тогава връзката прекъсна.
— И казвате, че в стаята сте били само двамата с Хайнс?
— Да. Дойде, докато говорех по телефона.
— Благодаря, мистър Лаверн. Много ни помогнахте.
— Бил е някакъв хакер, нали?
— Да. Разследваме случая.
— Знаех си. Нямаше какво друго да е. Вие винаги ли работите до толкова късно?
— Когато случаят е важен. Благодаря ви, мистър Лаверн. Дочуване.
Вейл постави слушалката на вилката и се обърна към Вилонски.
— Познавате ли някого от чистачите на име Хайнс?
— Да, Руди Хайнс.
— Покажи на мис Вилонски снимката на Трибъл — каза Вейл на Сен-Клер.
Харви извади портфейла от задния си джоб и измъкна отвътре снимката на Трибъл, която бяха получили от „Джъстин“.
— Това ли е Руди Хайнс? — попита Вейл.
Тя погледна снимката и поклати глава.
— Не, това е мъж. Руди Хайнс е жена.
Отговорът й ги изненада. Вейл погледна Сен-Клер.
— Покажи другата.
Сен-Клер извади снимката на Рене Хътчинсън. Сестрата внимателно я погледна и после бавно кимна.
— Тя е. Косата й е по-тъмна и късо подстригана, но това определено е Руди.
— Можем ли да хвърлим един поглед в счетоводството?
— Разбира се.
Тя извади връзка ключове от едно чекмедже и ги поведе по коридорите. След малко стигнаха до една огромна стая, в която имаше няколко бюра. Компютрите бяха в дъното. Майер се насочи към тях, спря рязко пред единия и викна:
— Господи, вижте това!
— Скупчиха се пред екрана и прочетоха съобщението:
„Много мъдро…
Принцът, пред когото се прекланят, съдията, който мери ни греха, големият и малкият, богатият, ратаят, са равни, щом повика ги Смъртта.
Хидра“
— По дяволите, не знам какво е това, но съм сигурен, че ще го намерим в някоя от книгите на Рашмън — каза Сен-Клер.
— Какво означава? — поинтересува се Ева Вилонски.
— Кой е Хидра?
— Гръцката митология, мадам — отвърна Сен-Клер.
— Лернейската хидра. Щом Херкулес отсича някоя от главите й, на нейно място изниквала нова.
— Или може би изниквало ново име? — предположи Вейл.
— Може би — съгласи се Сен-Клер.
— Той се опитва да ни каже нещо, Харви. Всичко, което ни праща, са послания — имена, цитати, всичко. Подиграва ни се.
Вейл прочете съобщението отново и се вледени. Прочете втория стих на глас:
— „Съдията, който мери ни греха“.
— Шоут?
— Кой друг? Ще звънна на Шок Джонсън.
Сен-Клер се обърна към Ева Вилонски.
— Ще ви кажа какво точно означава това съобщение, мадам. Означава, че имаме страхотна нужда от адреса на тази Руди Хайнс.
Стенър паркира пред къщата на Венъбъл и й отвори задната врата. Когато приближиха входа, той извади пистолета си. Венъбъл се изненада. Стенър винаги изглеждаше толкова овладян, че трудно си го бе представяла въоръжен. Хвана я внимателно за лакътя, застана пред вратата и протегна ръка за ключа. Тя му го подаде, Стенър отключи и побутна вратата с крак. Влезе във вестибюла бавно и предпазливо, после бързо огледа първия етаж, провери хола, кухнята, спалнята за гости и всички шкафове.