— Как се срещнахте? — попита той.
— Винаги съм го познавала.
— Вие сте Ребека, нали?
— Аз съм… Хидра.
— Преди това бяхте Ребека, нали?
— Научих го на… всичко — прошепна тя.
— Мили Боже, вие сте учителката му, нали?
Тя не отговори.
— Когато срещнахте за пръв път, Ребека?
За миг спомените й се върнаха към малкото момче, което седеше в ъгъла на хола й. Обожаваше книгите, които му даваше, и препрочиташе пасажите, които му бе маркирала. После си спомни за мига, в който бяха заедно, избягали от жестокия свят навън. Правиха любов пред огъня. Внезапно спомените се покриха с бяла пелена.
Очите й угаснаха. Животът я напусна. Сен-Клер се опита да напипа пулса на врата й, но не усети нищо.
— Това е учителката на Стемплър, Марти — каза той. — Спомням си записките на Гудмън след завръщането му от Кентъки. Това е последното, което е записал. „Аз го научих на всичко“. Била е също толкова луда, колкото и той.
— Той не е луд, Харви. Става въпрос за хладнокръвен убиец. Обади се на Морис. Кажи му да оставят апаратурата и да отидат в приюта. Искам да хванат това копеле.
— Както кажеш.
Младият полицай се появи на вратата на банята, изтривайки устата си с някаква кърпа.
— Мистър Вейл, тук има нещо за майор Стенър.
Вейл влезе в банята. На етажерката бе поставена кутия, адресирана до Стенър. Под името бе надраскано:
„Страх какво е — глас неверен, вещаещ кобно участ зла в ума на всеки лековерен преди фаталната стрела.“
Вейл отвори кутията и се втренчи в изцъклените очи на Хари Шоут.
36.
Морис и Соломон заудряха по вратата на приюта. След малко един дългокос младеж отвори, взря се изненадано в тях и попита:
— Какво става?
Морис му показа картата си.
— Полиция.
— Полиция! — панически повтори младежът.
— Искаме да проверим новия — каза Морис.
Двамата със Соломон поеха по стълбите и спряха пред вратата на Вълпс. Отвътре се чуваше веселият му смях.
— Отваряй! Полиция! — викна Морис.
После натисна дръжката. Вратата не беше заключена. Влетяха в стаята. Филмът вече свършваше. Морис видя касетофончето и замръзна.
— Зарадвай поне един човек… — пееше Джими Дюранте.
Соломон огледа празната стая и изръмжа:
— Мамка му, измамил ни е!
Телефонът иззвъня, тъкмо когато Вейл излизаше от апартамента на Рене Хътчинсън. Морис му съобщи новините.
— Обади се в централното управление и им разкажи какво става — нареди Вейл. — Аз ще съм в офиса.
Въпросът сега беше: къде е Стемплър?
След малко звънна Шок Джонсън с поредната порция лоши новини.
— Къде си? — попита той.
— В колата, на път за офиса — отвърна Вейл.
— Тръгвай към болницата. Стемплър е попаднал на Абъл и Джейн Венъбъл. Живи са, но в критично състояние. Убил е човека от охраната.
— По дяволите! — извика Вейл. — По дяволите! Какво се е случило?
— Убил е нашия човек и се е нахвърлил върху Джейн и Абъл, когато са влезли в къщата. Тя стреляла по него и той изчезнал с колата на Абъл. Това е всичко, което научихме от нея, преди да изпадне в безсъзнание. Съседите чули изстрелите и се обадили в полицията. Разпратих снимката му по участъците, но това, с което разполагаме, е отпреди десет години.
— Накарай художника да му прибави петнайсетина кила и десет години и ще получиш точния образ. Дай го на медиите. Обади се в управленията в съседните щати. Ако избяга от Чикаго, няма да можем да го хванем никога.
— Окей. Чух какво се е случило с онази жена. Намерихме Шоут в апартамента му. Явно Стемплър е причаквал Абъл и Венъбъл, а в същото време тя е нападнала съдията.
— Стемплър е успял да измами моите хора каза Вейл. — Изплъзнал се е от приюта.
— Дявол да го вземе, какво става, Марти?
— Той е на свобода и никой не знае какво си е наумил.
— Какво ще кажем на пресата?
— Кажи им истината, Шок. Как реагира Еклинг?
— Още не знае. В момента е на конференция в Атланта.
— Е, имаме три трупа, от които единият е ченге, а другият — съдия. Двама са в болница, а убиецът е на свобода. По-добре успокой репортерите, преди Еклинг да научи за станалото от телевизията.