Горе-долу по същото време Шок Джонсън влетя в спешното отделение с отчаяно изражение.
— Навън ни чакат два телевизионни екипа и един репортер от радиото — каза той. — Обсадили са апартаментите на Шоут и Хътчинсън. Няма да ни оставят на мира. Какво става тук?
— Нищо — отвърна Вейл.
— Обадих се на Еклинг — каза Джонсън. — Пощуря. Връща се с първия полет. Каза да задържим пресата.
— Как, по дяволите, да задържим пресата? Те са ни нужни. Искам чрез тях да подплашим Стемплър.
— Намерихме колата на Стемплър в една уличка край Уобаш.
— Сигурно е взел друга — каза Вейл. — Твърде е умен, за да остане тук.
— Говорих с щатската полиция. Предупредили са Уисконсин, Айова, Индиана, Охайо и Мисури. Кал Мърфи се грижи за снимката. Ще я вкара в компютъра след не повече от час.
Един млад лекар с разрошена коса излезе от операционната. Опря се на стената, свали маската си и извади цигара. Вейл се приближи към него и му предложи огън.
— Благодаря — каза докторът.
После издуха дима към тавана и въздъхна. Уморените му очи фиксираха Вейл.
— Вие сте окръжният прокурор, нали? — попита той.
— Да. Мартин Вейл. Това е лейтенант Джонсън от чикагската полиция.
— Заради Венъбъл и Стенър ли сте тук?
Вейл кимна.
— Какво става с тях?
— Стенър още е на операционната маса. Нямаме представа какво ще стане с него. Има сериозна рана в гърдите. Нищо не се знае.
— Ще се оправи ли?
— На ръба е. Въпрос на късмет.
— А Джейн?
— Ще живее. Обаче има много опасна рана от дясната страна на лицето. Челюстта й е счупена. Една от костите е пробила окото й. Може и да го загуби. Какво й се е случило?
— Този, който е нападнал Стенър, я е ударил с нещо — отвърна Джонсън. — Не сме сигурни, но вероятно е била настолна лампа.
— За Бога, какво става с хората в наши дни? — каза лекарят сякаш на себе си. — Трябва да изляза отвън, тук не е разрешено да се пуши.
— Мога ли да я видя?
— Изчакайте да се възстанови. Предполагам, че след около час сестрите няма да имат нищо против.
— Благодаря.
— Няма нищо.
Ева Вилонски, старшата сестра, се спусна по коридора. Лицето й беше напрегнато.
— Мистър Вейл, вие май не излизате оттук — отбеляза тя.
— Нямам избор — отвърна той.
— Това има ли нещо общо с предишната ви визита? — попита тя.
— Да, за съжаление. Страхувам се, че ще трябва да прекараме тук известно време.
— Това, което ни притеснява, е пресата — каза тя.
Вейл погледна Шок Джонсън.
— Май е време да направя официално изявление — каза той, после се обърна към мисис Вилонски. — Бихте ли ми казали къде мога да събера пресата, без да притесняваме околните?
— Имаме зала за пресконференции на първия етаж — отвърна тя. — На ваше разположение е.
На десетина километра оттам Стемплър вече наближаваше магистралата. Часът беше 11:35. Самодоволна усмивка изгря на лицето му и той насочи колата на изток.
37.
Всичко вървеше добре. Не вдигаше скоростта над 70, както го беше учила Ребека. Шофирането е като плуването, казваше тя. Няма как да го забравиш, не се притеснявай.
— Да се притеснява? Никога не се беше притеснявал. Притеснението можеше да го разруши. Спомни си един цитат от Емерсън. „Напразни страхове изпитваш — от злото, дето няма да дочакаш.“ Притеснението изсмукваше силите му, а страхът изпиваше енергията му. Събрани заедно, те се превръщаха в разрушителна сила, във влудяващо изживяване, което той не можеше да си позволи.
Мислите му се върнаха към Дейзиленд, към Максимума и Удуърд, който го беше покровителствал и непрекъснато му бе повтарял колко „добре“ върви всичко. Кретени. Отнасяха се с него като с дете. Ръцете му стиснаха кормилото, кокалчетата му побеляха. Какво ли не би дал да види лицата им сега.
Идваше време за новини и той включи радиото.
„Добро утро, аз съм Джери Куин с новините в два часа след полунощ. Топновината днес е убийството на съдията Хари Шоут, член на щатския върховен съд, чийто труп бе открит тази вечер в апартамента му в Лейкшор. Умопобърканата убийца беше застреляна около час по-късно, когато по време на ареста й оказа съпротива на полицейските служители. На кратка пресконференция в полунощ лейтенант Шок Джонсън от отдела по убийствата към чикагската полиция съобщи на репортерите, че Шоут е бил брутално убит около девет часа вечерта. Според думите на Джонсън тялото на съдията било разчленено, а главата му била отрязана. Тя била открита час по-късно в апартамента на Ребека Хътчинсън на «Грейс Авеню» 3215. Мис Хътчинсън била застреляна и убита, когато нападнала един от полицаите със същия нож, с който очевидно е убила съдията Шоут. Изпълняващият длъжността окръжен прокурор Мартин Вейл съобщи, че е издадена заповед за арестуването на Реймънд Вълпс, познат още като Аарон Стемплър. Вълпс-Стемплър е обвинен в убийството на полицая Джон Ришъл и опит за убийство на адвокатката Джейн Венъбъл и специалния агент Абъл Стенър. Вейл каза, че опитите за убийство били извършени приблизително по същото време, когато Хътчинсън е убила Шоут. Окръжният прокурор разкри още, че Вълпс всъщност е Аарон Стемплър, който бе признат за убиец на архиепископа Ричард Рашмън. Вейл каза, че Стемплър бил пуснат от щатската психиатрична клиника в Дейзиленд по-рано същия ден. Стемплър беше пациент в Дейзиленд през последните десет години след убийството на Рашмън. Иронията в случая е, че Вейл защитаваше Стемплър в тогавашния процес, а по-късно стана прокурор към канцеларията на окръжния прокурор. Вейл каза, че сега полицията преследва Стемплър по едно обвинение в убийство и два опита за убийство — на добре познатата адвокатка Джейн Венъбъл и на майор Абъл Стенър, шеф на следствения отдел към канцеларията на окръжния прокурор. И двамата преди години бяха основни фигури в делото Рашмън. Предлагаме ви запис на част от изявлението на изпълняващия длъжността окръжен прокурор Вейл:“