Вейл си спомни Моли. Моли, която никога в живота си не беше наранявала никого.
— Нищо, което това копеле върши, няма смисъл — отвърна той разярен.
— Откраднал е колата й и вероятно е на път от два-три часа. Няма какво да направиш тук, Марти. Този негодник сигурно вече е далеч.
Вейл замълча. Замисли се за съобщението. „Чакам те.“ После внезапно разбра смисъла му. Имаше само едно място, където можеше да отиде Стемплър. Не можеше да се върне в Чикаго, а сега целият щат знаеше какво се бе случило. Можеше да се отправи единствено към мястото, където бе започнало всичко. Вейл грабна картата и прокара пръста сина юг от Шелбивил. Най-сетне спря върху точката, която търсеше.
— Знам къде е — каза той. — Няма да спираме в Уинтроп. Продължаваме към Криксайд, Кентъки.
— А? — учуди се Ястреба.
— Къде? — попита и Харис.
— Криксайд, пише се както го чувате. Обади се на полицията в Кентъки и я запознай със случая. Изчакай за момент.
Той постави показалеца си на картата и измери разстоянието според мащаба.
— На около двеста километра от Индианаполис. Дотам пък ни остават стотина. Колко ще излезе, Мат?
— Какво? Триста километра? Час и половина, може би два. Какво е времето долу?
— Кой го е грижа? — каза Вейл.
— Мен ме е грижа!
Пилотът погледна таблото.
— Наистина ли мислиш, че това копеле е тръгнало към Криксайд? — попита Сен-Клер.
— Няма къде другаде да отиде — отвърна Вейл. — Планирал е нещата перфектно. Измъкнал се е от приюта. Планът му е бил да убие Джейн и мен, докато Ребека се оправя с Шоут. После тя трябвало да се върне в апартамента си, а той незабелязано да се промъкне обратно в приюта. Така би имал страхотно алиби.
— Защо Ребека е отрязала главата на Шоут?
— Тя колекционира трофеи, не помниш ли? — обади се Флеърти. — Това е типично за серийните убийци. И главата е била трофеят й. Вероятно е мислела да я прати на Абъл, така, както стана със снимката на Линда Балфур при убийството на Алекс Линкълн.
— Стемплър направи само една грешка — каза Вейл.
— Обаждането до болницата — предположи Флеърти.
— Точно така — съгласи се Вейл. — А и надцени Джейн Венъбъл. Не успя да я убие и сега знае, че не му остават никакви шансове. Предполагам, че е дошло времето на мозъчните игри.
— Уби и Моли Ерингтън… — започна Флеърти.
— Само за да ме ядоса. С него е свършено и той го знае — каза Вейл. — Но ще направи всичко възможно, за да ни затрудни да го заловим. Да предположим, че е взел колата на доктора към единайсет, единайсет и половина. Това означава, че е бил в Шелбивил към два, горе-долу по времето, когато келнерката е забелязала изоставената кола. Уинтроп е на една крачка от Шелбивил. Оттам е могъл да стигне пеша до къщата на Ерингтън за не повече от половин час. Следователно е бил при нея между два и половина и три. Давам му час, за да свърши мръсната си работа и да изчезне с колата й. Оттам до Луисвил са над сто километра, което означава още два часа.
— Значи е бил в Луисвил преди не повече от половин час — обади се Ястреба.
— От Луисвил до Криксайд са още сто и петдесет километра. Ако успее да се справи с лошото време, може да е там след два и половина или максимум три часа.
— С повечко късмет ще го хванем преди това.
— Трябва да спрем и да заредим — каза Ястреба.
— Ще го направим в Луисвил — отвърна Вейл.
— Може ли да попитам нещо? — обади се Флеърти.
— Да? — обърна се към него Вейл.
— Нямаме дори заповед за арест. Това законно ли е?
— Ще го арестувам за нарушаване на гражданските права — каза Вейл.
— Какво?
— Чу ме добре. Ще го арестувам за кражбата на колата на Моли Ерингтън. Когато го върнем в Чикаго, ще му предявя останалите обвинения.
— Нарушаване на гражданските права — засмя се Сен-Клер. — Звучиш като Пери Мейсън.
— На мен пък ми звучи като отвличане — измърмори Ястреба.
— Запази го за себе си — озъби се Вейл.
Радиостанцията отново запращя. Спокойният глас на Харис съобщи последните новини.
— Казахме на полицията в Кентъки и на местния шериф, но в този момент те имат пътни проблеми. Хванала ги е снежна буря, има много катастрофи.
— Снежна буря! Знаех си. Знаех си! — викна Ястреба.