Сега обаче образите от миналото бяха заменени от успокоение и благодарност към всички тези лекари и сестри, които бяха спасили Джейн Венъбъл и Абъл Стенър.
Няколко дни след смъртта на Стемплър Джек Янси почина и Вейл официално зае поста му на окръжен прокурор. Доктор Самюъл Удуърд, обвиняван за ролята му в освобождаването на Стемплър, направи пресконференция и с помощта на половин дузина свои колеги се опита да замаже случилото се с безкрайни и неясни медицински обяснения.
Вейл прекара следващите няколко седмици в непрестанни нощни разходки между стаите на Стенър и Джейн Венъбъл. Спеше в един стол край Джейн и се прибираше у дома само да си вземе душ и да се преоблече преди работа. Понякога сядаше край леглото на Джейн и държеше ръката й с часове, убеден, че единствената вина за случилото се е негова.
Стенър се възстановяваше невероятно бързо. На края на третата седмица вече можеше да става и правеше кратки разходки из коридора с една патерица. Джейн, на която предстояха няколко мъчителни седмици, изпълнени с операции, не се предаваше и независимо от болките и загубата на едното си око, се стремеше да запазва доброто си настроение. Дясната половина на изпитото й лице бе покрита с превръзки. Когато разговаряха, основната тема бе Аарон Стемплър. Иронията в ситуацията бе, че именно Джейн се опитваше да повдигне духа на Вейл, който се бореше със съвестта си.
— Дявол да го вземе — каза тя една вечер, — обзалагам се, че Стемплър в момента седи някъде в ада и си умира от смях.
— Какво искаш да кажеш?
— Той вече е в гроба, а мислите ти се връщат към него. Все още те държи. Виж, Марти, Стемплър успя да измами всички. Защо с теб трябва да е по-различно?
— Защото помогнах при създаването на лъжата.
— Успял е да те измами, Марти. Признай си го и го забрави. Стемплър не заслужава такова внимание. Ти си страхотен адвокат и направи точно това, което предписват законите — осигури на Стемплър възможно най-добрата защита. Победи ме честно и безапелационно, и, повярвай ми, все още си спомням как ме хвана в капана. Беше превъзходно. Като по учебник. Фактът, че това копеле беше виновно, тук няма значение.
— Как така няма значение?
— Марти, ти познаваш много адвокати. Колко от тях питат клиентите си дали са виновни, или не?
— Какво общо има това?
— Ако клиентът ти го е направил, той ще те излъже. Защо тогава въобще да го питаш? Предполагаш, че е невинен, и събираш доказателства в негова подкрепа — това е смисълът на цялата история. А ти се справи брилянтно.
— Говориш като преподавател в някой юридически факултет.
— А ти се държиш точно като студентче. Спомням си цитат от една статия за теб. Беше преди много години. Не помня точните думи, но в общи линии бе казал пред репортера, че единственият начин законите да останат силни е непрестанно да атакуваме слабите им страни.
— Имаш добра памет.
— Все още ли мислиш по същия начин?
— Това няма нищо общо със съдебната зала. Тя се превърна в театър на абсурда. Кой адвокат ще изиграе по-убедително ролята си? Колко добър е съдията? Кой ще спечели журито на своя страна? В цялата тази бъркотия истината се губи.
— Истината е това, което избере журито. Отново те цитирам.
— Е, бях млад и амбициозен… Всичко, което прочиташ, ли помниш?
— Само нещата, с които съм съгласна. — Тя понечи да се засмее, но болката бе ужасна. — Прав си, театър е. Прав си също, че по-добрият изпълнител печели. И наистина — въпросът е кой ще спечели журито. Но какво от това? Такива са правилата. А ти си невероятно добър да използваш правилата докрай, независимо от чия страна се намираш. — Тя му намигна със здравото си око. — Това е една от причините да те обичам.
— Дори не знам с коя от многобройните причини аз да те обичам, да започна дългия си списък, Джейни — отвърна той, наведе се и я целуна по бузата.
— Не си тръгвай прошепна тя. — Целуни ме още веднъж. Освен ако не предпочиташ да залостиш вратата и да се мушнеш в леглото при мен.
— Не ти ли дадоха успокоително? — ухили се той.
— Действието му изтече.
Когато обсъди същите въпроси със Стенър, отговорът на опитния детектив беше далеч по-кратък и прям.
— Направи грешка преди десет години. Да не си си мислил, че си непогрешим, Марти?
Но темата за Стемплър нямаше как да бъде игнорирана.
Сен-Клер и Наоми прекараха цяла седмица край телефоните и сортираха полицейските доклади от Колорадо, Сан Франциско и Кентъки, като по този начин успяха да изградят някаква по-ясна представа за истинския образ на Ребека. В крайна сметка историята на Ребека и Аарон Стемплър бе сглобена.