Харви Сен-Клер, с неизменната си купичка в ръка, без да престава да дъвче любимия си тютюн, седна на стола до леглото на Абъл и му разказа подробностите.
— Успяхме да проследим миналото й чак до гимназията. Действието се развива в Денвър през 1965. Майка й починала, когато Ребека била на дванайсет, баща й пък бил във военновъздушните сили. Имал добра кариера, в крайна сметка станал капитан. В началото на 1965 бил убит при грабеж в дома им. Веднага след този случай Ребека се изпарила. Ако може да се вярва на вече пенсионирания детектив Ашкрафт, тя е била сред заподозрените, но не можели да вържат случая така, че да я обвинят официално. Имало информация, че старецът й я насилвал сексуално. В крайна сметка, убийството така и останало неразкрито.
— Как е бил убит? — тихо попита Стенър.
— Накълцан до смърт.
— Не ми звучи като обикновен грабеж.
Сен-Клер кимна.
— Объркана работа. Доколкото разбрах от Ашкрафт, всички били убедени, че го е извършила тя, но не можели да съберат доказателства. Както и да е, тя пак се появила в полицейските компютри, само че чак след две години. Била хваната с наркотици някъде в Сан Франциско. Платила глоба от седемдесет и пет долара и отново изчезнала. Оттам нататък не се чуло нищо за нея, чак докато не приела работата на учителка в Криксайд, което е през 1970. По това време Стемплър бил в първи клас. Именно тогава тя му станала първо учителка, после наставник, а накрая — любовница.
— Кога е роден Стемплър? — попита Стенър.
— През шейсет и пета, в същата година, когато бащата на Ребека бил убит и тя духнала. Прегледахме бележките, които си е водил Томи Гудман при срещата си с нея. Той я навести точно преди процеса срещу Стемплър по настояване на Вейл. Та тогава тя споменала някакви проблеми с наркотиците и някаква комуна в Ню Мексико, където също се занимавала с малки деца. Преди десет години обаче въобще не предполагахме, че тази информация може да се окаже важна. Сега също не открихме кой знае какво, така че всъщност периодът до постъпването й на работа в Криксайд е малко мътен. Това, което я привлякло в Криксайд, било, че никой не се интересувал от препоръки и квалификация. Предполагам, че имали такава нужда от учител, че били готови да вземат почти всеки. В щатската документация няма нито сведения, че е постъпила на работа, нито здравна осигуровка, нито каквато и да е друга информация. Местните обаче казват, че била добра учителка.
— Зависи какво точно е преподавала — каза Стенър.
— Е, със сигурност е научила Стемплър на някои неща, дето обикновено не можеш да чуеш в училище. Както и да е, работила като учителка там до 1991, после напуснала. Просто една нощ изчезнала, както в Денвър. Интересното в случая обаче е, че продължила да плаща с пощенски записи данъците на къщата всяка година, така че тя все още се води на нейно име.
— Тъй като пропуснах последното действие — обади се Стенър, — мислиш ли, че Стемплър е пътувал натам, когато го пипнахте?
— Настигнахме го на десет мили от къщата. Ти как мислиш?
След няколко седмици интересът към Аарон Стемплър отстъпи място на делото Стодард. Когато Вейл не беше при нея, Венъбъл, втренчена в празния телевизионен екран или през прозореца, мислеше дълго за откритието, което бе направила в апартамента на Делъни. И се чудеше дали Стодард е била жертва или доброволен партньор в странните сексуални игрички, които бе предпочитал той. Ако Едит свидетелстваше, че я е насилвал да участва в забавленията, Венъбъл можеше да изгради доста солидна защита и дори да спечели делото.
Тя изпрати няколко писъмца на Стодард с молба да не говори с никого и да я изчака да излезе от болницата, но Стодард така и не отговори. Доколкото Венъбъл разбра, тя все още държеше на признанието, което бе направила пред Шок Джонсън.
Шана Парвър, със съдействието на Дермът Флеърти, продължи да подготвя доказателствата за делото Стодард, което бе отложено с един месец заради проблемите на Венъбъл. Парвър изграждаше стратегията, а Флеърти играеше ролята на опонент.
— Ще използва като довод моментно душевно разстройство — отбеляза той.
— Но убийството е предумишлено — възрази тя.
— Да, обаче имаме смекчаващи вината обстоятелства. Венъбъл ще обяви, че Стодард е била сексуална жертва на Делъни. Че я е държал в нещо като сексуална зависимост. Че работата й е зависела от това. А после той я пропъдил и тя се разстроила заради съпруга и дъщеря си.