— Мисля, че ще си имаме неприятности — обяви Стенър.
— Неприятностите ни започнаха още когато тя пое делото — отвърна Вейл.
Съдийката Макелрой погледна Венъбъл над очилата си.
— Е, мис Венъбъл, това наистина е изненада. Добре дошли отново.
— Благодаря ви, ваша светлост — отвърна Джейн.
— Готови ли сме да започваме?
— Разбира се.
— Бяхме готови да поискаме отлагане заради проблемите с мис Венъбъл, ваша светлост…
— Няма да е необходимо — каза Венъбъл. — Защитата е готова.
— И обвинението е готово, ваша светлост — измърмори Шана Парвър, докато Флеърти вадеше документите от куфарчето си.
Съдийката погледна в бележника си.
— Става въпрос за прочитането на обвинителния акт, нали? — попита тя.
— Да — отвърна Парвър.
— Някакви изявления преди да започнем?
— Ваша светлост — обади се Венъбъл, — ако съдът няма възражения, молим да ни бъде разрешено да повикаме един свидетел.
— Още преди да сме започнали?
— Бихме искали обвиняемата Едит Стодард да бъде пусната под гаранция. Тя прекара в ареста почти два месеца. Сега молим за изслушването на свидетел в нейна полза.
— Ваша, светлост… — започна Парвър, но съдийката вдигна ръка и я прекъсна.
— Изчакайте момент, мис Парвър. — После се обърна към Венъбъл. — Кой е свидетелят?
— Дъщеря й Анжелика, ваша светлост.
— Ваша светлост, това е неправилно — възрази Парвър. — Днес трябва да бъде прочетен обвинителният акт. Подготвени сме да представим на съда доказателства, че мисис Стодард е извършила предумишлено убийство. Не може и дума да става за пускане под гаранция.
— Ваша светлост, в случая има много смекчаващи вината обстоятелства — отбеляза Венъбъл. — Моята клиентка няма криминално досие. През последните години е била високо ценена в работата си и е издържала дъщеря си, която учи в колеж, и съпруга си, който е парализиран. Не виждам защо съдът и обвинението не биха изслушали дъщеря й. Ваша светлост, ще ни трябват не повече от петнайсет минути.
Съдийката Макелрой се отпусна в креслото и си свали очилата.
— Предполагам, че защитата е готова да призове свидетеля?
— Да, ваша светлост.
— И искате да го разпитате преди обвинението да представи исканията си?
— Мисля, че ще е най-удобно да разпитаме свидетеля точно сега — отвърна Венъбъл.
Макелрой за момент се замисли, после каза:
— Е, добре, съгласна съм с обвинението, че това е необичайна процедура, но, от друга страна, не бих искала съдът да се покаже безчувствен към проблема. Мис Парвър, ще трябва да отхвърля възражението ви. И не забравяйте, че тук все още няма съдебни заседатели. Въпросът за гаранцията зависи само от мен.
Независимо, че беше ядосана, Парвър осъзна, че няма смисъл да противоречи на съдията още в самото начало.
— Да, ваша светлост — каза тя.
— Благодаря. Добре, защитата може да повика свидетеля си.
— Защитата призовава Анжелика Стодард.
Анжелика Стодард беше бледна и очевидно нервна. Ръцете й трепереха, когато се закле да казва истината. После седна на свидетелската скамейка. Очите й бяха вперени във Венъбъл, която придвижи количката си към нея.
— Просто се успокой — тихо каза Венъбъл. — Знам, че си разстроена, но всичко това ще ни отнеме само няколко минути. Моля те, кажи името си:
— Анжелика Стодард.
— Колко си годишна, Анжелика?
— Двайсет и една.
— И къде живееш?
— В общежитията на чикагския университет, където уча.
— Откога учиш там?
— От три години.
— Какъв е успехът ти, Анжелика?
— Тази година преминах с 5,43.
— Значи си отличничка?
— Ами, да. Имам и по-слаби оценки, но по основните предмети са отлични.
— Получаваш стипендия, нали?
— Да. Плаща таксата и учебниците ми.
— А откъде намираш пари за останалото?
— Майка ми поема всички разходи.
— Мисис Едит Стодард?
— Да.
— Как се казва баща ти?
— Чарлс. Чарлс Стодард.
— Работи ли?
— Не. Той е парализиран.
— И живее с майка ти?