— Мисля, че го е извършила Анжелика — съгласи се Шана Парвър.
— Едит Стодард има доста повече причини да го направи — каза Наоми.
— И двете излизат с една и съща история, и двете твърдят, че другата не е знаела, имат един и същи мотив, една и съща възможност, нямат алиби — подчерта Стенър.
— Не забравяй, че оръжието е покрито с отпечатъците на Стодард — обади се Сен-Клер.
Вейл вдигна поглед към тавана.
— И защо не, нали оръжието е нейно? — каза той сякаш на себе си.
— Ами гилзите? — попита Флеърти.
— Все същото — отвърна Вейл. — Оръжието е нейно. Съвсем естествено е сама да го е заредила.
— А дъщерята? — настоя Флеърти. — Къде са нейните отпечатъци?
— Ще каже, че е носила ръкавици — намеси се Шана.
— Стига да иска да поддържа версията си.
— Да ги притиснем и двете — предложи Стенър. — Може едната да се пречупи, преди да стигнем до същинския процес.
Вейл се засмя.
— О, да, представям си! Какво мислиш, че ще си кажат съдебните заседатели, когато оповестим, че имаме две заподозрени, защото не можем да решим коя точно е убийцата?
— Мисля, че ни пързалят — каза Стенър. — Или са го направили заедно, или в момента се опитват да ни объркат.
— Не можем ли просто да разбием едната версия? — обади се Флеърти. — Да потърсим пролуки в думите на Стодард и да видим дали дъщерята ще продължи да твърди това, което каза днес?
Шана Парвър се размърда в стола си, но не каза нищо.
— Окей, Шана — каза Вейл. — Какво те мъчи?
— Струва ми се… — започна тя, после се поколеба, но продължи: — Струва ми се, че той си го е заслужил, независимо коя от двете го е направила.
В стаята настъпи тишина. Останалите се спогледаха, после отправиха погледи към нея.
— Искам да ви попитам нещо — каза Вейл. — Мисли ли някой от вас, че Едит Стодард може да е участвала доброволно в сексуалните игрички на Делъни?
— Защо? — поинтересува се Шана.
— Защото това може да се окаже ключът към загадката — отвърна Вейл. — Делъни се появява пред дъщерята и я омагьосва. Тя още е почти дете и изведнъж шефът на майка й, една от важните клечки в града, започва да й обръща внимание. От дума на дума, той най-сетне я вкарва в мръсните си планове. Тя не казва никому, най-малко пък на майка си. Когато са го застреляли, Делъни е бил гол. Да предположим, че същата вечер е бил с дъщерята, Едит Стодард случайно е дошла и ги е хванала. Полудява, вади револвера и го застрелва. Праща Анжелика вкъщи, изхвърля оръжието и вече не знае какво да прави. А на следващия ден, когато Шок Джонсън я разпитва, решава, че не може да излъже професионалист като него, и си признава, като обяснява, че била разярена от уволнението си. Решава, че по този начин всичко ще свърши и ще успее да защити дъщеря си и съпруга си.
— Доста добър сценарий — каза Стенър.
— Освен ако не знаем истината — намеси се Флеърти.
— А знаем ли я? — попита Сен-Клер. — Това, в което сме сигурни, е, че Делъни е бил адско тъпо копеле и че този, който го е очистил, е знаел за скрития шкаф с изненадите.
— Трудно ще е да постигнем единодушно решение — каза Наоми. — Ако половината съдебни заседатели са жени, отсъждането може да продължи вечно.
— Мисля, че Наоми е права — съгласи се Вейл. — Въпросът обаче е какво точно искаме ние. Искаме ли да напъхаме Едит или Анжелика Стодард до живот зад решетките?
— Състрадание? — каза Стенър и го погледна внимателно.
— По-скоро практичност — обади се Флеърти. — Предлагам да направим най-добрата възможна сделка.
— Шана? Ти си на ход — каза Вейл.
— Предумишлено убийство. От десет до двайсет години.
— Венъбъл няма да се навие — каза Вейл. — Ще изчака процеса и ще опита шансовете си със съдебните заседатели.
— Не забравяй Едит Стодард — възрази Шана. — Тя не иска да се стига до процес. Съвсем определено не иска това, което се случи тази сутрин, да се повтори. Единствената й цел е да предпази семейството си.
— Мислиш, че ще се съгласи на присъда за предумишлено? — усъмни се Наоми.
— Сигурен съм, че Джейни иска клиентката й да излезе от залата свободна — каза Вейл.
— И? — Шана го погледна очаквателно.
— Май е време за сделка — отвърна Вейл.