— Да ме събудиш?! За Бога, та аз въобще не съм спал!
— Не аз те откарах до сметището. Нито аз уредих разпита на Дарби. А и нямам нищо общо с посещението на съветника Файърстоун.
Вейл гневно насочи поглед към затворената врата на офиса на окръжния прокурор Джак Янси. Знаеше какво го очаква вътре. Реймънд Файърстоун бе пристигнал в града преди двайсет години с парцалив куфар и осемдесет долара в джоба. Бе започнал с предлагането на застрахователни полици от врата на врата и постепенно бе положил основите на империя, която сега държеше монопола над целия щат. Простоват наглед, той беше успял по време на седемгодишния си мандат като градски съветник да превърне вероломството в изкуство. Както бе отбелязал веднъж Абъл Стенър: „Файърстоун е безскрупулен поне за двама“.
Открито подкрепян от Еклинг и полицейския синдикат, Файърстоун още в началото ясно бе заявил, че има намерение да „постави Вейл на мястото му“. Заплахата не беше нищо особено, но намеренията не се променяха.
Сега градският съветник бе седнал срещу Янси, с гръб към вратата. Когато Вейл влезе, той го погледна през рамо.
— Здрасти, Реймънд — каза Вейл и седна в едно кресло на няколко крачки от бюрото. Файърстоун леко кимна.
Янси седеше зад бюрото си с неизменната лека усмивка. След като бе спечелил поста окръжен прокурор преди доста време, той бе успял да лавира и намира средни решения във всеки случай и се бе обградил с добри млади юристи да вършат черната работа. Куражът му не стигаше сам да влезе в съдебната зала.
— Очевидно имаме малък проблем — започна той. — Но не виждам причина да не го разрешим приятелски.
Вейл мълчеше. Подобно на предшественичката си Джейн Венъбъл, той не уважаваше Джак Янси кой знае колко, но това не му пречеше донякъде да го харесва. Изоставен преди десет години от Венъбъл, Янси с удоволствие бе приел най-големия си опонент Вейл като свой първи заместник. Сделката им беше проста и ясна. Янси се занимаваше с политиката, а Вейл с работата.
— Става въпрос за отношенията между теб и полицейския началник Еклинг — продължи Янси.
Вейл го погледна развеселено. Отношенията между него и Еклинг бяха на същото ниво доста преди той да стане прокурор.
— Време е да заровите тая шибана томахавка — намеси се Файърстоун.
— В чий двор? — поинтересува се Вейл.
Файърстоун погледна Янси, който въздъхна, усмихна се, сключи пръсти и впери поглед в тавана.
— Искаме да ви предпазим от излишна конфронтация, Мартин — каза след миг той.
— Аха.
— Това, което предлагаме, е да отстъпиш мъничко — каза Файърстоун.
— Нещо като компромис, така ли?
— Мисля, че вече сме говорили, че офисът на окръжния прокурор трябва да остави шефа на полицията да върши необезпокояван работата си първата седмица след разкриването на престъплението. Така сме се споразумели. Той получава една седмица. Прав ли съм? Споразумяхме ли се за това? — Докато го казваше, Файърстоун гледаше Янси.
— Аха — повтори Вейл.
Файърстоун се обърна към него.
— Тогава защо не го правиш, по дяволите?
— Правим го — спокойно отвърна Вейл.
— Глупости! Ти и твоите хора сте винаги там, където не трябва да сте — изрева Файърстоун.
— Е, е, Реймънд — обади се Янси. — Не е необичайно окръжният прокурор да отиде на мястото на престъплението. Обикновено полицията оценява тази помощ.
— Но той не е никакъв окръжен прокурор.
— Не, но е първият ми заместник. В юрисдикцията му е.
— Сега говорим за сътрудничеството — отсече Файърстоун. Лицето му почервеня.
— Най-добре да се върна в кабинета си, а? — предложи Вейл. — Вие, момчета, говорите така, сякаш ме няма.
— През цялото време се чудиш как да унижиш Еклинг! — повиши глас Файърстоун.
— Дори няма нужда да се намесвам — отвърна Вейл. — Той се справя с тази задача сам.
— Ето, виждаш ли! — обърна се Файърстоун към Янси. — Как Ерик да си върши работата, докато този умник му се мотае в краката?!
— Извинете ме — каза Вейл и стана.
— Успокой се, Марти, успокой се — каза Янси и му махна отново да седне.
— Ако имаш нещо против, можеш да го кажеш на мен, а не на него — спокойно каза Вейл на Файърстоун.
— Той все пак ти е шеф.