— Благодаря ви, служители на ТайГедар! Благодаря за проявеното снизхождение към самката от моята раса.
— Тя нямаше никакви шансове — повтори служителят. — Освен всичко останало, с чудото на възкресяването се даряват онези, които вярват в ТайГедар, а не учени-фанатици, тръгнали на смърт заради научното любопитство.
— Логично — кимна Мартин. — Можем ли да си тръгваме? Нали не съм ви оскърбил с внезапната си поява? Нали жената не е засегнала чувствата ви?
— ТайГедар е безмилостен към злото, но е снизходителен към грешките. — Върху лицето на дио-дао се появи усмивка. — Идете си и не позволявайте на разума си да се разпилява. Различавайте глупавото от доброто и мислете по четири пъти, преди да извършите нещо.
— Отсега нататък ще мисля по дванайсет пъти — съгласи се Мартин.
Изглежда, най-накрая му беше провървяло.
Той кимна на Ирина и тя много неловко, без да се навежда, а клякайки сред разбърканите си дрехи, се зае да ги събира. Мартин деликатно се извърна, но веднага след като девойката се изправи, отново я хвана здраво за ръката.
— Простете, достойни — каза Мартин и я поведе към изхода. — Извинявайте, че поизцапах тук.
И в този момент се случи онова, от което вече беше спрял да се страхува.
Металическите нишки слабо иззвънтяха, завесата се отдръпна встрани и в залата влезе Кадрах. Лицето му беше почти бяло — удивително е как сивата кожа може да побледнее толкова.
— Кадрах, всичко е наред, успях — изрече бързо Мартин.
Гедарът само кимна слабо и плъзна безизразен поглед по голата девойка. Отиде насред залата. И тихичко рече:
— Кощунство.
Мартин застена мислено. Само мислено. Сега не биваше да показва дори сянка на съмнение.
— Кадрах, те не са виновни в нищо! — възкликна той.
Дио-дао с лазурната дреха се приближи към гедара и тихо каза:
— Ти си целият изтъкан от гняв, братко мой. Позволи ми да очистя душата ти.
— Шакрин-кхан! — изкрещя Кадрах, ръката му се стрелна към дръжката на меча, но веднага се отдръпна. Гедарът сякаш клюмна, прегърби се. Погледна към Мартин и с мъртъв глас преведе: — Гадост… Прости ми, приятелю. Казах, че има граници, през които не мога да прекрача. По-добре излез.
— Какво те засегна, братко? — попита свещеникът все така меко.
Кадрах се закикоти:
— Какво ме е засегнало? Мечът на ТайГедар в душата ми! Аз виждам зло, стоя сред зло, ще прочистя злото!
Гласът на дио-дао сякаш се наля с гняв:
— По-внимателно, учителю. Тук няма неразумни, на които да трябва да се предаде урок. Тук е ефесът на ТайГедар, Сянката на Светлината!
— Ти разбираш цветовете, ти си прочела Книгата на Тай Гедар, ти си си купила меч, но това не те прави гедар! — изсъска Кадрах. — Ти стоиш в езически храм, ти се подиграваш с вярата ми, ти тъпчеш сянката на ТайГедар!
— Аз разбирам езика на дрехите, аз познавам Книгата, аз сам си направих меча! — Сега гласът на дио-дао гърмеше в целия храм. Той се изправи и се оказа, че е едва ли не по-висок от Кадрах. Веднага се видя, че е бременен. — Това е истински ефес на ТайГедар, издигнат в негова чест и за негова прослава, и сянката на ТайГедар лежи на раменете ми! Нима ТайГедар е казал, че само гедарите носят неговата истина? „Всички сте недостойни да ми служите и всеки има право да ми служи!“.
— „Даваща живот няма да застане под моята сянка, носеща живот не ще влезе в ефеса на моя меч!“ — контраатакува Кадрах. — Ти си бременна!
— Аз не съм жена! — изрева жрецът дио-дао. — Аз съм служител на третата нишка на меча, името ми е Корган, живея за слава на ТайГедар!
— Ти си по-лоша от жена, защото си надарена с лъжлив ум! — закрещя Кадрах. — Ти си бременна, ти си хермафродит, ефесът е осквернен!
— Отсечи гнева си, Кадрах!
— Шиидан! — нададе вой Кадрах и с неуловимо движение измъкна мечовете си.
Ето сега вече Мартин си позволи да застене на глас. Впрочем, това не му попречи да сграбчи Ирина в прегръдката си и да се хвърли към далечния ъгъл на храма.
Кадрах и Корган стояха един срещу друг. Корган също беше извадил меча си, а в погледа му се четеше искрената ярост на несправедливо обвинен.
Сега нито Кадрах, нито Корган си правеха труда да говорят на туристически. Впрочем, разговорът им не трая дълго.
— Аш гаррза-хра Тай, анжар Шиидан, Кадрах! — изкрещя свещеникът и Мартин си помисли, че може би най-голямата му грешка е била да назове гедара по име. Последната капка в чашата на гнева на Кадрах. Гедарът по никакъв начин не можеше да признае на „фалшивия свещеник“ правото да говори с него като с равен…
— Аш Шиидан-кхан! — изрева Кадрах.
Ирина се размърда в прегръдката на Мартин и тихо каза: