— Край… след като го нарече слуга на дявола…
Мечовете се срещнаха.
Може би приелият вярванията на гедарите дио-дао наистина владееше добре оръжието. Може би той наистина беше изучил тайното изкуство на плетене на меча от разтопени каменни нишки.
Но той нямаше никакви шансове срещу професионалния гедарски палач. Дио-дао изобщо не използваха режещи оръжия — много повече им пасваха раздробяващите и метателните, като боздугана и прашката.
Още на третия удар Кадрах изби меча на дио-дао. Застина за секунда, съпровождайки с поглед отлетялото към стената оръжие — сякаш смаян от това, че не е успял да го счупи. Обезоръженият Корган не се опита да избяга, а гордо изправи глава, гледайки право в лицето на гедара, и устните му беззвучно зашептяха нещо.
Мечовете изсвистяха, разсичайки въздуха, и кръвта заля лазурната дреха на жреца дио-дао. На Мартин му се стори, че отначало Кадрах се канеше да отсече главата на Корган, но в последния миг размисли — и нанесе два удара в гърдите. Очевидно това беше по-позорна смърт, единствената, за която бе достоен помагачът на дявола.
— Ефесът ти е очистен, ТайГедар! — възкликна Кадрах. С две бързи движения той изтри мечовете в дрехата на Корган и ги прибра в ножниците. Гедарът се правеше, че не забелязва втория свещеник, който беше застанал встрани и изобщо не се намеси в схватката. Очевидно защото онзи не беше бременен.
— Какво направи, Кадрах — прошепна Мартин, докато се изправяше. — Какво направи…
Гедарът го погледна сурово.
— Прости ми, приятелю. Трябваше да излезеш. Не можех да не накажа осквернителя на ефеса.
Той се приближи към Мартин и Ирина и подаде ръка на девойката:
— Стани. Аз съм приятел на Мартин и се радвам, че си спасена.
— Убиец — прошепна Ира. — Жесток убиец!
Гедарът въздъхна и отдръпна ръката си.
— Все пак и вашите самки не са съвсем разумни… Изведи я оттук и я облечи, приятелю Мартине. Аз трябва да се помоля в очистения храм.
Мартин не отговори — той гледаше тялото на Корган, което вече не беше толкова неподвижно.
От окървавената купчина дрехи изпълзяваше детенцето.
Съвсем мъничко — ако беше човешко дете, Мартин би го сметнал за две— или тригодишно.
Дебелата пъпна връв се точеше подире му и пулсираше, трепереше в бесен ритъм, като силно опъната струна. Очите на детето бяха широко отворени и без да мигат, гледаха в Кадрах.
Сякаш почувствал този поглед, той се обърна. Посегна към мечовете си — и безсилно ги отпусна. Прошепна:
— Храмът е осквернен завинаги…
Ирина се надигна, видя детенцето, изпищя и притисна длани към лицето си. Гледката наистина не беше приятна.
Детето се надигна, застана на силните си задни лапи. Замислено прехвърли поглед върху пъпната връх. Пулсирането престана. По сивосинкавата връв сякаш в него се просмукваха последните буци съсирена кръв.
После устните на детенцето се отвориха и слабичкото гласче изрече:
— Сбъдна се обещанието на ТайГедар… аз загинах и възкръснах в нова плът…
Жрецът с бледозелените дрехи падна на колене.
— Не си възкръснал! — изрева Кадрах. — Прехвърлил си цялата си памет в детето! Гавриш се с вярата ми, отново се гавриш!
Той извади мечовете си от ножниците.
— Да не си посмял!
Мартин не забеляза кога Ирина е успяла да вдигне от земята меча на свещеника. Опита се да я хване, но дланите му се плъзнаха по голата кожа и девойката се изтръгна, а той се подхлъзна върху окървавените камъни и падна в краката й. Ударът на Ирина беше неумел и тромав, така замахват с тояга, а не с меч, и гедарът, естествено, усети надвисналото над главата му острие. Той се обърна, озъби се — Мартин усети какви сили му коства да се сдържи, — но той все пак се сдържа и не удари Ирина, само подложи мечовете си под нейния.
Мечът на свещеника се плъзна по мечовете на Кадрах и счупи единия от тях при самата дръжка.
Острието влезе в рамото на гедара, разсичайки с лекота дрехите и тялото.
— Майчице… — прошепна Ирина, изпускайки меча.
Острието остана да си стърчи от тялото на гедара, кръвта бликаше на тласъци от раната му. Гедарът поглеждаше замислено ту раната си, ту счупения си меч. Разтвори дланта си — ефесът с парче от острието падна в краката му.
— Не исках… — прошепна Ира.
— Ти просто беше мечът на ТайГедар… — каза гедарът и рухна на колене.
— Прости ми! — извика Ирина и се наведе над Кадрах. — Прости ми!
Мартин видя как се случи, но вече не можеше да направи нищо.
Ирина се подхлъзна в кръвта и падна. Успя да се опре на ръката си, но все пак остана надвиснала над гедара.
Над гедара, който така и не беше пуснал втория меч.
На гърба на Ира сякаш израсна хълмче, което след миг се пръсна, и от отвора се подаде острието на меча и мъничко кръв. Девойката изпищя слабо.