— И какво е решението му? — попита Мартин.
— Да не се намесва — отговори кратко Юрий Сергеевич.
— Охо — успя да каже само Мартин. — Та нали това е единственото му дете!
— Той се надява, че пазителите ще унищожат шестте „излишни“ девойки, а на седмата ще позволят да се върне. Това е единственият шанс за Ирина.
— За една от седемте Ирини — отбеляза Мартин.
Юрий Сергеевич кимна.
— Някак тъжно е — каза Мартин. — Лотария. И не е известно дали е възможно да се спечели от нея.
— А вие можете ли да предложите по-добро решение? — попита Юрий Сергеевич. — Както разбирам, искрено сте се старали да защитите девойката. И какъв е резултатът? Четири пъти е загинала в ръцете ви.
— А аз се питам — промърмори Мартин — дали вината за това не е моя? Всеки път Ирина умираше, когато вече бях там. Всеки път!
Юрий Сергеевич не се опита да го щади.
— Възможно е. Така или иначе пазителите няма да позволят на всичките девойки да се върнат на Земята. Но те са имали шанс да продължат по-нататък — докато пазителите не са забелязали, че се приближавате опасно до разгадаването на тайната.
— Трябва да ги предупредим — промърмори Мартин. — Може две от момичетата да останат да живеят в колониите и да не ги закачат в такъв случай. А другата ще се върне…
— Това и се опитвам да постигна — кимна Юрий Сергеевич. — Това ми е по силите. Всички наши хора са получили писма с инструкции за Ирина. А вие, Мартине, не бива да се намесвате повече. Това е официална препоръка. Дори и да ви хрумне поредната гениална догадка за това в кой свят се намира някое от момичетата.
Мартин кимна.
— Да ви карам ли да се подпишете? — попита Юрий Сергеевич. — Или и така ще разберете?
— Всичко разбрах — промърмори Мартин. — Извинявайте. Наистина се чувствам… много неловко.
Юрий Сергеевич кимна.
— Знаете ли какво ме тревожи? — попита Мартин. — Тя сякаш искаше точно обратното… молеше ме за помощ. Каза, че са останали още три като нея. Каза, че поне една е „длъжна“. Не знам какво, но именно е „длъжна“… Каза, че пазителите „нямат власт“… не знам над какво. Каза, че се опитва да спаси Галактиката.
— Е и? — с ирония попита чекистът.
Мартин кимна и отвърна:
— Да, извинявайте. Глупави детски фантазии. Разбирам. Но Ирочка говореше сериозно.
— Моят седемгодишен син говори много сериозно, че ще стане президент на цялата Земя — каза Юрий Сергеевич. — А голямата ми дъщеря — тя е малко по-голяма от Ирина — е уверена, че ще стане кинозвезда в Холивуд.
— Но нали вие все пак бихте тръгнали да търсите Ирина? — попита Мартин. — Ако зависеше от вас, щяхте да рискувате?
Юрий Сергеевич отговори след кратко забавяне.
— Аз много бих искал моят син да стане президент на Земята. Но засега той се учи за тройка, не може да казва „р“ и понякога се напикава в леглото. А дъщеря ми е лишена от всякакви актьорски способности. Между нашите желания и реалността има пропаст, Мартине. И вие много добре разбирате това!
— Напишете ми пропуск — помоли Мартин. — Всичко разбрах.
Юрий Сергеевич кимна.
— Надявам се, че сте разбрали… Много се надявам, че сте разбрали правилно.
Той погледна Мартин в очите.
— Ако още веднъж тръгнете след Ирина — ще ви арестуват.
— Разбрах. Но моля ви, кажете, откъде имате информация за случилото се в света на дио-дао?
— Европейците го споделиха с нас — отговори мрачно чекистът. — Съюзници… Между другото, сметнаха ви за кадрови агент. Много се възмущаваха, че не са били информирани за операцията.
— Няма вече да правя така — рече виновно Мартин.
1.
Как трябва да се чувства човек, узнал, че по негова вина са загинали четири абсолютно невинни девойки?
Мартин не знаеше отговора. Може би защото му се беше наложило да престъпи онази страшна граница, през която, за щастие, преминават малцина: той беше стрелял, желаейки да убие, и желанието му се изпълни. И какво е в сравнение с едно истинско убийство веригата от случайности, довела до гибелта на поредната Ирина Полушкина? Можеше ли изобщо да усети тази вина? Навярно някой шофьор от „Бърза помощ“, който е блъснал пешеходец, докато е бързал да откара умиращ пациент в болницата, би могъл да разбере Мартин. Но Мартин нямаше познати шофьори с толкова печален опит зад гърба си. С изключение на едно добричко девойче, на което безумно не му вървеше с бабичките — те попадаха под гумите на колата му веднъж на няколко месеца, но се отърваваха само със счупена ръка или крак.