— Тогава защо разправяш, че си виновен? — възмути се чичо му.
— Ами… не можах да я спася.
— Тези дни във Франция един експрес TJV е излязъл от релсите, не чувстваш ли вина? — попита делово чичо му.
— Това е съвсем друго! — възмути се Мартин. — Аз бях там, но не успях да помогна.
— А имаше ли такава възможност?
След като се замисли за секунда, Мартин твърдо изрече:
— Явно не.
— Тогава си върви и повече не съгрешавай! — произнесе чичо му присъдата си.
Мартин осъзна, че все пак е извършил аудиенция при здравомислещ самоук свещеник.
— Чичо — опита отново той да предизвика емоционална реакция. — Не ти ли се е случвало такова нещо — умира човек, уж не си виновен, но се чувстваш виновен?
— Всеки човек, доживял до моите години, се е сблъскал с такива ситуации — отново омекна чичо му. — Ех… какво съм ти заобяснявал? Нима при теб не се е случвало? Та и ти самият вече не си дете…
— Случвало ми се е — призна Мартин. — И все пак… Как е, като го изживяваш, не чувстваш вина, но ти е гадно на душата, нали?
— Красива девойка, а? — прозорливо попита чичо му.
— Аха.
— Ще намериш същата, само че още по-добра — продължи да предсказва чичо му. — Какво си мислиш, че само една такава е имало във Вселената?
— Останали са поне още три такива — призна Мартин.
— Ето! Ето така вече е по-добре! Това не е глас на дете, а на юноша… — зарадва се чичо му. — Съветът ми е да се напиеш. Ако искаш — ще дойда при теб, макар че не си струва така да си погубвам здравето… Или повикай брат си. Или някой приятел. А най-добре, ако нямаш самоубийствени наклонности, се напий съвсем сам! Водката прогонва тъгата, виното тук няма да помогне… Коняк! Или джин с тоник — тъгата ще бъде лека, газирана, нагарчаща…
Мартин погледна празната чаша и поклати глава. Да, пророкът, който обикновено дремеше в чичо му, днес беше в стихията си!
— Благодаря, така и ще направя — каза Мартин.
— И отиди някъде. За Бога, отдъхни и се разсей! — за пореден път демонстрира скритите си таланти чичо му. — В Одеса или в Ялта. Бирата, жените и конякът са най-добрите ти приятели! — След кратка пауза той все пак уточни: — В дадената ситуация.
Какво може да откаже от запой здрав мъж, при това ерген, изпитващ към алкохола твърдо положителни емоции, нямащ проблеми с парите, намиращ се в лошо настроение и получил от свой роднина — може да се каже дори наставник — съвет да се напие?
Правилно.
Мартин разбра, че няма друг изход.
Той подходи сериозно към запоя. Въпреки съвета на чичо си за джин с тоник, извади от бара бутилка коняк — не най-изискания, като „Празничен“ или „Юбилеен“, но много достойния арменски „Ани“.
Мартин не уважаваше френските коняци. Нека надутите французи да наричат всичко, произведено извън провинция Коняк, със снизходителната дума „бренди“. Ние много добре знаем, че истинският коняк е или арменски, или грузински. И сър Уинстън Чърчил прекрасно е знаел това, а точно него човек не може да го обвини в лъжлив патриотизъм! Не, Мартин не беше надут сноб, възхваляващ „Курвоазие“!
Първо се зае да си приготви мезе. Смля в мелничка за кафе захар до състояние на пудра, изсипа я в чинийка. Хвърли в мелничката десетина зрънца кафе и ги превърна на прах, негодна дори за еспресо. Смеси я със захарта. Сега му оставаше само да нареже един лимон на тънки резенчета и да ги поръси с получената смес, за да се получи знаменитата „николашка“, забележително мезе за коняк, основният принос на последния руски цар в кулинарията.
Но в хладилника го очакваше разочарование. Нямаше лимони. Зеленееха се само два лайма, жизнено необходими за текилата, но излишно остри на вкус за коняка. Мартин поклати глава и затвори хладилника. Макар че не беше сноб и не беше гастроном, трябваше да има ред!
Облече якето си — с наближаването на вечерта небето над Москва беше съвсем посивяло, обещавайки или дъжд, или пронизващ есенен мраз — и излезе от апартамента. Дотича до ъгъла, където в малка стъклена будка продаваха плодове и зеленчуци, купи три едри сочни лимона — да има. Заедно с тях взе няколко ябълки и едно зряло авокадо — плод, към който изпитваше отдавнашна и силна любов. Един гражданин, който си избираше круши, учтиво му направи място — явно неговият избор щеше да е значително по-труден и дълъг.
Мартин се върна вкъщи, като в движение хвърли в торбичката с плодовете и натрупалата се в пощенската кутия кореспонденция — за да я прегледа, докато си почива.
Мушна един лимон под чешмата и го изми с гореща вода, после го наряза на тънки кръгчета и го посипа с пудрата от захар и кафе. Някои естети препоръчваха към хармонията от кисело-сладко-горчив вкус да се добави и солена нотка — малка щипка сол или лъжичка хайвер. Но Мартин винаги беше смятал това за излишно и за чревоугодничество.