— И какво отглеждат в него? — полюбопитства Мартин.
— Не знам. Може би деца. Може би предмети за бита — отговори меланхолично Павлик. Не беше възможно да се разбере дали говори сериозно или се шегува.
— А защо се движи? — не се отказваше Мартин.
— Та нали инкубаторът трябва да се храни с нещо? — учуди се Павлик. — Ще поплува известно време — и ще се върне на мястото си.
В думите му имаше логика и Мартин престана да го разпитва. Сега повече го интересуваше Ирина Полушкина.
Живата Ирина!
— Имам безумно много въпроси към теб — каза Мартин. — Дори не знам с какво да започна.
— Сега ще пристигнем — прекъсна го Ирина. — Ще дойдеш ли при мен да поговорим?
Мартин разбра намека и реши да изчака с въпросите. Но не можа да се сдържи от едно уточнение:
— При теб?
— Тук ми предоставиха жилище. Много симпатично, между другото.
Мартин само поклати глава.
— Възхищавам се на способността ти да се сприятеляваш с извънземни.
Ирина отговори много сериозно, без да се замисля:
— Необходимо е просто да имаме сходни цели. Нали, Павлик?
— Да! — потвърди с удоволствие беззариецът.
— И каква е целта ви в момента? — попита Мартин.
— Да сритаме задниците на пазителите! — съобщи радостно беззариецът. — Нали, Иринка?
— Да! — отговори девойката.
Мартин простена мислено. Винаги му бяха симпатични храбрите герои, предизвикващи боговете, излизащи сами срещу армии, спасяващи света, преди да обядват. Но самият той не успяваше да склони себе си към толкова безразсъдно поведение. Предпочиташе да удържи и Ирочка от пазителоборство.
— По какъв начин? — поинтересува се той, тъй като капсулата продължаваше да се носи сред желеобразната водна маса.
Беззариецът струпа част от органелите си върху обърната към Мартин страна, образувайки гротескно подобие на лице.
— Бр-р-р! — каза Мартин, гледайки веригата митохондрии49, които трябваше да изобразяват зъби. — Това задължително ли е?
Доволният беззариец се засмя звънко.
— Това е за улесняване на общуването и за установяване на приятелски контакт.
— А каква е тая синя гадост, която се мотае над теб? — попита Мартин, вперил поглед в нещо, подобно на плътно вплетени в кълбо сини нишки или купчина влакнести водорасли.
— С него мисля — съобщи Павлик.
— Синият лабиринт — спомни си Мартин термина от Гарнел-Чистякова. Това беше единствената структура в организма на беззарийците, която нямаше аналог сред земните едноклетъчни.
— Точно той — каза доволно беззариецът. — Синият лабиринт. Мозъкът. Тиквата. Кратуната. Чутурата. Както искаш го наречи.
— Слушай, по какъв начин тази структура може да мисли? — не се сдържа Мартин. — Нашият мозък се състои от множество клетки, а ти имаш само клетъчна структура…
— Знаеш ли какво е брауново движение? — попита Павлик.
— Да.
— Точно този процес осигурява мисленето ми.
— Я стига! — възкликна Мартин. — Тоест колкото по-топло е наоколо, толкова по-бързи са мислите ти?
— До определена граница — учтиво поясни Павлик. — След четирийсет градуса структурата на тялото започва да се поврежда. А при петдесет просто ще се побъркам!
— Добре, да оставим на мира физиологията — реши Мартин. — Как сте решили да изработите пазителите? По каква причина и с каква цел?
— Как — ще решим в зависимост от ситуацията; по каква причина — заради нежеланието им за равноправие; с каква цел — за установяването на мир във Вселената.
Мартин огледа внимателно амебата и реши, че Павлик продължава да се подиграва. За щастие Ирина се намеси в разговора.
— По-добре аз да обясня — каза тя и безцеремонно отмести извънземния. — Знаеш ли, че Беззар е първият свят, на който са кацнали пазителите?
— Не — призна Мартин. Спомни си думите на Юрий Сергеевич и уточни: — Преди осемдесет и шест години?
— Да. — Ирина леко се обърка. — Беззарийците са го изчислили напълно точно. Всички останали планети са били свързани с транспортната мрежа малко по-късно, поне с половин година или година, но по-късно. Какво може да се извлече от това знание?
— Разположението на планетата на пазителите… — прошепна Мартин.
— Правилно! — възкликна Ира. — Ако експанзията е започнала едновременно във всички посоки и всички кораби на пазителите са летели горе-долу с еднаква скорост, а ние имаме основания да смятаме, че е така, то можем да получим карта. Звезден глобус.
— И кой е родният свят на пазителите? — попита Мартин.
— Гама Капела. На три и половина светлинни години оттук.
— Това… това е много важна информация — съгласи се Мартин. — Ако имахме звездолети…