— Ние имаме звездолети — каза скромно Павлик. — По-точно — един звездолет.
Мартин преброи мислено до пет, за да може да попита достатъчно спокойно:
— И колко години ще отнеме полетът до Гама? На какъв принцип е устроен двигателят? Той живо същество ли е, или техника?
— Не вярваш значи… — установи тъжно Павлик. — Впрочем, съмненията ти са оправдани. Засега не сме успели да създадем пълноценни космически кораби… само орбитални дреболии. Но проникнахме на Станцията и успяхме да се ориентираме в техниката на пазителите. Вярваш ли ми?
Мартин си спомни подовете от синята субстанция. Кимна и започна да слуша.
Корабите на пазителите, според твърденията на Павлик, се движеха само в обикновеното пространство със скорост осем-девет десети от скоростта на светлината. Възможно беше на тях да са монтирани Портали, което да прави пътешествието по-комфортно и безопасно, но те не развиваха свръхсветлинна скорост. Беззарийците не бяха направили копия на космическия кораб — четири години път е прекалено дълъг срок за партизански набег.
— Ние се възползваме от транспортната мрежа — обясни Павлик. — Всеки път, когато някой отиде на друга планета, пространството се изкривява — и две точки променят местата си. Ти знаеш ли, че заедно с теб на пътешествие отива цял сегмент от Станцията? Залата, в която е монтиран терминалът за управление на Портала?
— Досетих се — каза Мартин. — Даже веднъж проверих. Хвърлих късче хартия при входа на залата, и още едно — при терминала. Първото късче изчезна, второто остана. Значи не само туристът се прехвърля в пространството.
— Правилно — каза Павлик. — Впрочем, това не е тайна. Но ние успяхме да се ориентираме в механизмите, които отговарят за прехвърлянето. На планетата на пазителите ще бъде прехвърлена не само залата с туристите, но и намиращ се на определено място обект. Става въпрос за нашия звездолет, изведен на стационарна орбита. Да се стартира от планетата е опасно — нали на мястото на звездолета ще бъде прехвърлено късче материя от планетата на пазителите.
— Но планетата на пазителите я няма в транспортния списък! — отбеляза Мартин.
— Правилно! — избуча доволно Павлик. — Пазителите не биха рискували толкова много. Но те самите също ползват Порталите. Ние направихме следното — наши посланици отидоха на всички планети от списъка. При това всеки път регистрирахме ставащите в пространството изменения и изяснихме служебния код на всяка планета.
— Така! — подкани го Мартин.
— А после започнахме да чакаме. И забелязахме, че приблизително веднъж седмично се осъществява преход от Станцията към някаква друга планета, различна от известните ни светове. Преди това никой не влиза в Станцията, а след това — никой не излиза. Логично беше да се предположи, че по този начин се сменя персоналът на Станцията — или се осъществява доставка на припаси от планетата на пазителите.
— Забележително — съгласи се Мартин. — Значи кораб на стационарна орбита… Добре, ще се окажем край Гама Капела. А по-нататък? Това е звездната система, откъдето тръгва експанзията на пазителите във Вселената! Тя сигурно е задръстена с космически кораби — както „Тверска“ с леки коли! Веднага ще ни намерят!
— Възможно е. Но ние смятаме, че пазителите изобщо не са толкова силни. Те са самозвани наследници на древна раса…
— Дрън-дрън! — намръщи се Мартин. — Прекрасна хипотеза, на Земята също има много нейни привърженици. Само че какви са доводите в полза на тази версия? Не се ли поддаваме на комплексите си, като не желаем да признаем пазителите за свръхсъщества?
— Имам косвено доказателство — каза Ирина. — Ти знаеш ли, че пазителите… сами се наричат по този начин?
— Май да… — съгласи се Мартин.
— При това те са се представили така на всички светове и на всички езици. Я кажи, какви са пазителите? Собственици ли са на вратите, чиито ключове пазят50?
— Мамка му! — каза Мартин. Думите на Ирина бяха толкова неочаквани… и толкова логични.
— Те са само пазители — повтори Ирина. — Стражи на ключовете и вратите. Слуги! Станциите и Порталите не им принадлежат. И ако се убедим…
— Ще се обърнем към Галактическия съд — каза Мартин.
Ирина се смути:
— Какъв съд?
— Галактическият. Където се разглеждат претенциите на различните цивилизации. Във фантастичните романи винаги има такива.
— Иронията ти ми харесва — изрече гръмогласно амебата и отпусна псевдоръката си върху рамото му. — Но ние можем да изразим възмущението си и по друг начин. Например като направим планетата на пазителите подобна на Беззар. От орбита можем да им диктуваме всякакви условия!
50
Пазителите в оригинала на романа са означени с думата „ключник“ — старинна форма, означаваща слуга, който пази ключовете за вратите с продоволствията. — Бел.прев.