— Ти не искаш ли да си изясниш истината? — попита Ирина.
— Аз ли? — Мартин възмутено поклати глава. — А какво още ще наредиш да си изясня? Колко пари има в сметките на олигарсите, с кого спят членовете на правителството, кой е убил Кенеди и кой в действителност е наредил да бъдат съборени кулите на Световния търговски център? Знаеш ли, разплатата за абстрактното любопитство е прекалено конкретна!
— Ти какво, да не си страхливец? — смаяно изрече Ирина.
Мартин се възмути.
Той нито смяташе, че е страхливец, нито беше извършвал постъпки, даващи повод за подобни обвинения. Може и да не беше ритал срещу ръжен за щяло и нещяло, но все пак…
— Защо? — възкликна той — Ако не можем да променим нищо — защо да си изясняваме истината?
В погледа на Ирина се мярна явно съжаление.
— А ти защо ме търсеше?
— Исках да ти помогна… да те спася. — Мартин неловко се разсмя. — Е, да допуснем, че съм те харесал.
— И това е всичко?
— Не съм страдал от абстрактно любопитство къде си и какво правиш!
Изглежда, Ирина се обърка. За нея светът още беше ярък и млад, постъпките не изискваха обяснение, нито пък глупостта — оправдание.
— Жалко — каза тя. — Извинявай… те. Напразно ви домъкнах на Беззар.
— Ира, искам да се върнеш на Земята — каза Мартин.
— Когато му дойде времето, ще се върна — отсече тя. — А сега… извинявай. Утре отиваме в света на пазителите.
Вечерта, когато гълъбовосиньото слънце се спусна към хоризонта, Мартин седеше на входа на дървената пирамида, отредена на него и Ира за нощуване. Издигналите се вълни, пронизвани от слънчевите лъчи, изглеждаха като чудноват екран, демонстриращ пейзажен филм за живота на Беззар. В синята субстанция все така се плъзгаха неясни сенки — само че сега, на по-светло, се различаваха ясно камшичетата им. Диви „зверове“? Домашни „животни“? Стада „добитък“? „Риби“ за промишлен риболов? Така или иначе — прости форми… На самото дъно се виждаха разклонени дървета — погребани под слой от субстанцията, но въпреки това поразително подобни на земните. Между клоните се въртяха дребни бактерии… пасяха?
Мартин меланхолично си пийваше от шишенцето — там вече беше останало съвсем малко коняк — и си спомняше за някаква прочетена в детството популярна книжка. Млади герои, попаднали във вътрешността на човешкия организъм, се сприятелиха с левкоцитите, сражаваха се с бактериите, пътешестваха из вътрешните органи, без да пренебрегват дори червата… общо взето, проведоха познавателна и увлекателна екскурзия.
На него, слава Богу, не му се налагаше да се сражава. Той се отнасяше крайно скептично към самата идея да се бие с огромна амеба. Обаче екскурзията излезе не по-малко увлекателна.
— Нали не преча? — попитаха предпазливо иззад гърба му. Беззарийците се придвижваха много тихо. Мартин се огледа, реши, че пред него е Павлик, и махна с ръка, канейки го до себе си.
— Алкохол? — поинтересува се амебата. — За възбуждане на мисловната дейност?
— По-скоро за притъпяване — призна Мартин. — Вие употребявате ли?
— Какви ги говориш, ние си имаме свои методи! — бурно се възмути амебата. — Други дозировки, други вещества… — Прозрачният мях седна меко до него и добави: — Ако не възразяваш, ще повиша количеството на медиаторите51 в Синия лабиринт.
— Моля, моля! — съгласи се Мартин. Той винаги проявяваше търпимост към чуждите слабости, защото обичаше своите собствени.
Известно време плакнеше устни в коняка, а амебата бълбукаше. Неясно дали произвеждайки медиатори, или поради други физиологични причини.
— Останала ти е много малко алкохолна течност — отбеляза Павлик. — Ти пристигна почти без багаж.
— Така се получи — призна Мартин.
— Дай съда. — Амебата протегна псевдоръката си.
Мартин се поколеба, но подаде бутилката.
Едно тънко прозрачно пипало се мушна в гърлото, докосна течността и се отдръпна. Амебата размишлява известно време, после каза:
— Това изобщо не е чист алкохол. Тук има много примеси. Те необходими ли са?
— Приятни са — отговори Мартин.
— Така е по-трудно… — призна Павлик. Но не върна шишето. Безцветното му тяло се разтрепери, между органелите се стрелнаха мътни вихри, насочиха се към пипалото — и потекоха в шишето. Мартин наблюдаваше като омагьосан живия апарат за варене на ракия. Взе от псевдоръката бутилката и подозрително помириса течността. Погледна амебата.