— На всички планети е имало древни култове, кланящи се на пришълци от небето… — продължи Павлик, без да спори.
— А къде другаде да живеят боговете? Там, откъдето всичко се вижда — горе — отсече Мартин.
— На всички планети, на които са долетели пазителите, съществуват древни руини с изчезнал обект на поклонение.
— Разбира се! — изсумтя Мартин. — Олтарът винаги се е правел от скъпоценни материали. И грабителите са отнасяли не тухлите от стените, а златото и среброто.
— Никога ли не те е смущавало разнообразието на раси в Галактиката?
— Ясна работа… — започна Мартин. — Какво общо има тук разнообразието от раси? Наивно би било да се надяваме, че на всички планети животът ще приеме еднакви форми.
— Не си съвсем прав — каза амебата. — Около една трета от всички раси са хуманоиди. При това сходството е много голямо, дори на равнище ДНК могат да се отделят еднакви участъци на генетичния код.
— Е, да предположим, че това е довод в полза на някакви древни контакти… — призна Мартин.
— Още двайсет процента са форми на живот, произлезли от планети от неземен тип. Друг състав на атмосферата, различна гравитация… — Павлик изгрухтя. — Ние не бихме им обърнали внимание. Дори и самите те не се интересуват особено от себе си… А другата половина от расите са бивши хуманоиди — като нас.
— Какво? — смая се Мартин.
— Като нас, беззарийците! — каза твърдо амебата. — Нашите създатели са били хуманоиди. Нашата планета е приличала на вашия свят. После всичко се е променило — и сме се появили ние. Другите раси са се променили по други начини. Ти нали си бил в света на дио-дао?
— Бях.
— Как е могла да се развие по естествен път толкова ненормална форма на разумен живот? — попита възмутено амебата. — Бързо протичащ живот, наследствена памет, аскетизъм и самоограничаване при наличието на високи технологии? А забелязал ли си болезненото им неприемане на биологическите отпадъци?
— Изискването им да се ходи по нужда само в тоалетните? — засмя се Мартин. — Какви ли не причини може да има… Обикновена хигиена или гнусливост.
— Това е само външна проява — изрече Павлик. — Те имат и безотпадъчно производство. И ограничаване на потребностите — също заради страх да не заразят средата си на обитаване. Някога светът на дио-дао е преживял глобална екологична катастрофа. Оцелелите форми на живот — между другото, те са страшно малко, на цялата планета има не повече от петстотин вида живи същества — са ускорили метаболизма си и са придобили наследствена памет. Това се казва еволюция, а?
Мартин сви рамене.
— А ако вземем Иол? Двуноги, двуръки, много подобни на хората…
Мартин мимолетно си помисли, че само според амебите йолийците може да приличат на хората, но не възрази.
— И при това — приковани към майка си с пъпна връв! През целия си живот! — Амебата повиши тон. — Това противоречи на стремежа за запазване на вида! Това е ненормално, това е отвратително, това е неудобно! Но те от раждането до смъртта си живеят прикачени към майките си. Как е възникнала такава форма на живот?
— Не знам.
— А аз знам! — натърти Павлик. — Тяхната планета е била застигната от своя, персонална катастрофа. Тя променила живота така, че само колективните организми са можели да оцелеят.
— Познаваш много добре чуждите раси — отбеляза Мартин.
— Това ми е работата. Аз съм специалист по контактите с хуманоидни раси — скромно призна амебата. — Та така, Мартине! Предишното разрушение на транспортната мрежа е нанесло удар само на цивилизациите, живеещи на планетите от типа на нашата и вашата. Въглеродните, дишащи кислород форми на живот, които са на водна основа, са били променени. Някои — по-малко. Аранките, хората и гедарите са почти неотличими едни от други. Някои — повече. В нашия случай първоначалната раса просто е измряла, като преди това е успяла да създаде нас…
— Искаш да кажеш, че е било направено нарочно? — възкликна Мартин. — Не е просто последствие от разрушаването на междузвездните комуникации, а преднамерен експеримент над разумните раси?
— Разбира се.
— Това е безсмислица — каза Мартин. — Мога да разбера естествения хаос след изчезването на високите технологии, войните, варварството, епидемиите… Но съзнателен експеримент? Защо?
— Защо ли? Преди милиарди години вълната на живота се е понесла и по нашата галактика — каза Павлик. — Няма да гадая кой или какво е било причината за това. Мисля, че и ти сам разбираш: колкото и да облъчваш топла мръсна водичка, колкото и да пускаш ток през нея — няма да получиш живот от неорганични вещества. Клетката е нещо прекалено сложно, за да е възникнала случайно! Но тя е възникнала… и животът е поел по своя път. Сдобил се е с разум. Започнал е да разбира света. Защо?