— Благодаря ти.
Изобразявайки учтива усмивка, Мартин тъкмо се реши да я попита какво мисли за социалното устройство на беззарийците, когато тя продължи:
— Седя си сега тук като глупачка и си мисля за какво да си поговоря с теб. Не върви да ти разправям за университета… За чуждите светове също, ти ги познаваш много по-добре от мен. Искаш ли да ти разкрия някоя държавна тайна?
Мартин се задави с приготвената фраза.
— Нали баща ми е аналитик, все още върши това-онова за службите — продължи Ирина. — Интересно ли ти е как нашите и американците са се договорили…
— Стоп! — каза бързо той. — Това ми е абсолютно безинтересно. И за теб е по-добре да го забравиш. Колкото по-малко знаеш, толкова по-здрав ще е сънят ти.
Девойката не се обиди, но и не прие думите му на сериозно.
— А аз обожавам тайните — каза тя. — Още от малка. Затова и се забърках във всичко това…
— Искаше да докажеш на баща си, че си по-печена от него? — предположи Мартин. — Той е работил с държавни тайни, а ти разрешаваш загадките на Галактиката?
— Ами да — кимна Ирина. — Аз прочетох за теорията на беззарийците — за разсъдъка, разума и надразума, за необходимостта от по-нататъшна еволюция… за това, че със своите подаръци пазителите ни приближават до глобална катастрофа. Точно там бяха коментарите на баща ми — защо това не е така, защо не бива да се гледа сериозно на измишльотините на разумните амеби… Всичко беше много… много разумно. Сякаш няколко реда по-горе не беше изложено мнението на беззарийците, че никое разумно същество няма да пожелае да премине на следващия етап на развитие и ще търси всякакви аргументи против… И изведнъж баща ми беше привел всички тези аргументи! Такъв яд ме хвана…
Мартин си спомни за Ернесто Полушкин, който се бе сетил да си вземе аналгетик за утринното посещение при частния детектив, и поклати глава:
— Ирочка, баща ти изобщо не е глупак и не е слепец. Той прекрасно е разбирал какво прави.
— Тогава защо… — възмути се тя, но Мартин не й позволи да довърши:
— Защото решението за ненамеса вече е било взето. Защото опитният експерт прекрасно разбира каква информация е готов да изслуша и да приеме работодателят, и каква ще бъде отхвърлена. И всичко, което може да направи, е да компрометира собствения си отзив. Да направи така, че ако той попадне у непредубеден човек, слабостта на аргументите да си проличи!
Ирина мълча известно време, после попита:
— А случайно ли ми е попаднал докладът?
— Ти трябва по-добре да знаеш това — каза Мартин.
— Разпечатката беше в кабинета на баща ми — продължи Ирина. — Може би… не. Не мисля.
Все пак в гласа й имаше съмнение.
— Знаеш ли какво бих предположил аз? — каза внимателно Мартин. — Редица хора, занимаващи се служебно с всичките тези въпроси, не са съгласни с официалната политика… да я наречем политика на ненамеса.
— Политика на щрауса — каза мрачно Ирина.
— Очевидно сред тях е и баща ти, и моят наблюдаващ от ГБ — предположи Мартин. — И още някой… не е важно. Едва ли баща ти си е поставил за цел да изпрати теб да разгадаваш всички тайни на Вселената. И то не защото не си способна да ги разгадаеш, естествено — бързо се поправи Мартин. — Но това е много опасно, не мога да си представя, че баща ти би се решил на такава стъпка. По-скоро някой от външното разузнаване е трябвало да бъде провокиран… Но когато си прочела документите и си хукнала към Портала, са решили да се възползват от това. Наели са мен.
— Толкова ли си як и известен? — попита с ирония Ирина.
Мартин се поколеба, но отвърна:
— Е, минавам за добър специалист… По дяволите! Не знам. Не съм толкова добър, че ГБ да заложи на мен!
— А ако освен теб с това са се заели и други детективи и разузнавачи?
— Щях да се натъкна поне на един от тях — каза Мартин. — Та нали не може един гедар да е вербуван от руската ГБ! Не знам, Иринка. Нещо не се връзва.
— Харесва ми, когато ме наричаш така — мигновено смени темата тя.
— И още нещо — добави бързо той. — В последния си разговор с мен Юрий Сергеевич спомена, че най-старата Станция на пазителите е построена преди осемдесет и шест години. Не назова планетата, но… Нима това е случайно съвпадение? Или ме е насочвал? Стори ми се, не за първи път, че на думи той ме призовава да не се намесвам повече, да не те търся, но в действителност ме подтикваше да го направя… Ира, на какъв принцип избираше планетите, на които да отидеш?
— В списъка имаше обща оценка на ситуацията от баща ми — каза Ирина. — А седем от планетите бяха описани най-подробно…