— Седем? — изуми се Мартин.
— Седем. И навсякъде аргументите бяха… някак безпомощни. Глупави. Например за Библиотека беше написано, че е произведение на изкуството, като японските каменни градини, а изобщо не е хранилище за информация. Обаче тази теория отдавна е опровергана… И така за всички планети. За аранките баща ми беше написал просто, че е пълна глупост да се спори дали имат душа, защото и при нас съществуването на душата си остава привилегия на църквата.
— Е и? — не разбра Мартин.
— Той е вярващ, често ходи на църква! — поясни Ирина. — Не би писал сериозно такова нещо! А за Прерия 2 беше написал…
Мартин вече не я слушаше. Облегнат назад — от пода веднага беше израснала удобна облегалка — той размишляваше.
Първо — бяха го изпратили да търси Ирина съвсем не случайно. Той не беше най-талантливият или най-успешният частен детектив, но, кой знае защо, бяха избрали точно него…
Второ — Ернесто Полушкин и Юрий Сергеевич прекрасно знаеха къде се намира Ирина. Е, може и да не са знаели в началото, но когато са си изяснили, че девойката се е копирала в седем екземпляра, всичко трябва да им е станало ясно. Така че защо добрият баща Ернесто Семьонович или радеещият за съдбата на държавата Юрий Сергеевич не са тръгнали по известните адреси? Защо не са били наети нови детективи, не са били привлечени щатни агенти от ГБ… и, в края на краищата, защо не дадоха точната информация на самия него?
Очертаваше се само един възможен извод. Той трябваше да търси Ирина самостоятелно, опирайки се на трохите информация, догадките и интуицията си. Кой знае защо, това беше важно за заговорниците.
— Мамка ви! — изруга той. — Шпионски страсти!
Ако беше научил това само преди ден, щеше да се откаже от играта по чужди правила. Наистина щеше да прекрати издирването на Ирина. Да, не е ли свинщина да се използва един човек като марионетка? И фактът, че за спецслужбите подобни свинщини бяха нещо банално, изобщо не намаляваше гнева на Мартин.
Но сега беше прекалено късно. Той беше възприел идеите на беззарийците и се чувстваше отговорен за съдбата на цивилизациите. Той беше преспал с Ирина и се чувстваше длъжен да я защити.
Беше влязъл в клопката.
Оставаше му само да разбере защо бяха избрали именно него за марионетка…
Разбира се, вече си беше създал определена репутация, беше се сдобил със звънкия прякор Скитника и имаше висок процент успешно разрешени дела. Но всичко това беше следствие от умението му да баламосва пазителите и смело да скача от планета на планета. В ръкопашния бой, в стрелбата, дори и в наблюдателността и дедукцията — всичко, което бе жизнено необходимо на частните детективи — не беше нищо повече от стабилен средняк. Само веднъж на пътя му да се бе изпречил истински професионалист, сега щеше да лежи в гостоприемната чуждопланетна почва и да отравя с чуждата си органика наивните местни червеи. В ранното си детство, подобно на всички момчета, прекалили с четенето на приключенията на Ераст Фандорин52, той обезцветяваше с въглероден прекис косите на слепоочията си, ходеше навсякъде с лупа и разследваше страшни тайни, като например изчезването на училищния дневник от заключената учителска стая (заради което беше набит от осмокласниците). В зряла възраст игрите на детектив вече не бяха толкова привлекателни, особено ако с тази работа си изкарваш хляба.
И така, значи ГБ се беше заинтересувала от умението на Мартин да общува с пазителите. Възможно е, но тогава във всичко случващо се имаше някакви обстоятелства, които още му бяха неизвестни.
— Наближава краят на света53, и нас ни държат в пълна тъмнина! — възкликна той.
Колкото и да беше странно, Ирина разгада хода на мислите му.
— Може би на светло щяхме да се уплашим? — каза тя. — И изобщо… ако има край на светлината, трябва да има и край на тъмнината.
Тези думи, въпреки че бяха малко наивни и леко високопарни, оказаха своето въздействие. Мартин я погледна, усмихна се, хвана я по-здраво за ръката и каза:
— Едно не мога да разбера… защо баща ти те е пуснал? Не вярвам, че е готов да пожертва дъщеря си заради спасението на света. Хората не са аранки.
— Аранките са странни — кимна Ирина, — но обичат децата си.
— Обичат ги, но по особен начин — каза Мартин, като си спомни малкия Гати, когото за малко да пуснат с един непознат в други светове. — В тях има такъв заряд фатализъм… Все пак съм готов да повярвам, че аранките имат някакви проблеми с душата… Ирина, в кои други светове има твои копия?
52
Детектив, герой от поредицата историческо-криминални романи на Борис Акунин. — Бел.прев.
53
Тук и в следващата фраза — игра на думи: на руски „свет“ означава както свят, така и светлина. — Бел.прев.