— Страх те е да не загина внезапно, а? — попита девойката.
— Страх ме е — призна той. — А и искам да разбера логиката на избора на тези седем свята.
— Талисман и Шеали.
Мартин се замисли. Талисман наистина беше странна планета, още не му се беше налагало да ходи на нея, но за загадките на този свят бяха писали всички жълти вестници. А виж Шеали… родината на нелетящите разумни птици…
— В доклада имаше статия за редица странности в поведението на шеалите — смръщи чело Ирина. — Сещаш се, трудности при осъществяване на контакт, неадекватност на поведението… А отдолу баща ми беше написал с големи букви: „РАЗУМ“. С три въпросителни.
— Разум — повтори Мартин. — Ясно.
Ирина го погледна с уважение. Впрочем, незаслужено — нищо не му беше станало ясно. Шеалите бяха най-обикновена раса, само дето птичият произход слагаше върху тях някакъв колоритен отпечатък.
— Приятели! — прекъсна разговора им Павлик. — Стартираме!
— Да тръгваме — съгласи се Мартин.
Лепкавата плът на космическия кораб се надигна като вълна и ги заля, оставяйки непокрити само главите им. Мартин, кой знае защо, си спомни за чантите за пренасяне на дребни декоративни кученца, от които точно по този начин стърчаха рунтавите глави на чихуахуа, шицу и йоркширските териери. Стана му тъжно. Впрочем, двамата с Ирина продължаваха да се държат за ръце, корабът не беше попречил на това.
Още няколко секунди не стана нищо. После синята субстанция над кораба се разтвори и той излетя към небето. Плавно, без никакво претоварване. Мартин се изви и погледна надолу — под полупрозрачното дъно повърхността на Беззар стремително се отдалечаваше. Не се забелязваха никакви пламъци на двигатели… Впрочем, не беше и очаквал да ги види.
— Какъв е принципът на движение на кораба? — попита той, неволно повишавайки глас, макар в кабината да цареше абсолютна тишина.
— Преместване на вектора на движение на Вселената спрямо една локална точка! — отговори весело Павлик, като също повиши тон.
— Тирямпампация54 — заключи Мартин.
— О, не, всичко е много просто! — отговори Павлик. — Ние премахваме инерционните моменти на кораба и той става абсолютно неподвижна точка… докато в същото време Галактиката продължава движението си. По този начин можем, оставайки на място, да променяме местоположението си относно други обекти. Поетично казано — да движим Вселената, а не да се движим ние самите. Най-важното е да изберем правилно момента на старта!
— Красиво… — прошепна Ирина.
Отначало Мартин си помисли, че думите на девойката се отнасят за метода на придвижването им. Но когато отметна глава назад, видя как небето се разкрива над тях.
Чистата синева, която беше в тон със слънцето, бавно изчезваше. Нямаше облаци, скоростта на полета не можеше да се определи на око; просто дълбочината на небето нарастваше, то се превръщаше в пропаст без дъно, но до самия край запази в себе си светлосиния отблясък на звездата. После синевата беше прорязана от звездите, превърна се в мрак — само рошавият слънчев диск продължаваше да сияе върху отломка от небето. Неуловимо се смени възприятието — сега чуждото слънце сякаш беше увиснало над краката им, а стремително отдалечаващото се кълбо на планетата — над главите им. Мартин разбра, че вече са в безтегловност.
— Приближаваме се към стационарната орбита — съобщи Петенка. Погледнат отстрани, изобщо не създаваше впечатление, че се занимава с управление, а и в кораба нямаше никакви пултове. Навярно беззарийците управляваха техниката си, като просто я докосваха на произволно място. Цялата желеобразна субстанция служеше и за пулт, и за корпус, и за двигател.
— Браво! — възторжено се обади Павлик. — Умник си, Петенка! Гордеем се с теб!
— Постарах се — каза скромно Петенка. — Наистина ли се получи добре? Може би ще похапна нещо сладко?
— Вземи си — съгласи се Павлик. — Браво, добро момче!
По тялото на Петенка преминаха тръпки, вътре в него нещо се размъти. Изглежда, получаваше „сладкото“ от корпуса на кораба.
Мартин и Ирина се спогледаха. Колкото и да не им се искаше да повярват в това, те се намираха в орбита около чужда планета, в чужд космически кораб, пилотиран от гениална, но абсолютно инфантилна амеба!
— Поздравявам те с първия полет в космоса — каза й Мартин. — Ще поискаме ли да ни присъдят званията „космонавти“?
Ирина тихо се засмя. И това беше добре. Беше правилно.
— След една-две минути пазителите ще започнат скока — каза Павлик. — Пригответе се.
— А ако забележат кораба и разберат какво се готвим да направим? — попита Мартин.
Павлик се изхили приглушено и каза:
54
Думата „тирьямпампация“ е измислена от братя Стругацки и се появява за пръв път в романа „Полдень XXII век“. Един от героите на романа произнася по този начин сложен научен термин, който не може да запомни. — Бел.прев.