— Ти казваше, че тук ще има големи корабчета… — каза тъжно Петенка. — Излъга ли ме?
— Всички сме излъгани — отговори печално Павлик. — Петенка, наистина ли сме при Гама Капела? Провери звездните координати.
— Вече ги проверих — отвърна пилотът. — Ние сме край една от планетите на Гама Капела.
— Измама — обобщи Павлик. — Абсолютна измама. Нима пазителите са разкрили плана ни и са ни изпратили на незаселена планета? Колко гнусно!
— А как ще се върнем? — попита внезапно Ира. — С вашия двигател?
— Какви ги говориш, мила! — изрече тъжно Павлик. — Той не е способен да развие необходимата скорост, а и запасът ни от енергия е недостатъчен.
— Тогава как смятахте да се върнем? — попита Мартин.
— Честно казано, вероятността за благополучно завръщане беше толкова нищожна, че не сме разглеждали сериозно този проблем — призна беззариецът. — Мислехме в случай на успех да помолим пазителите да ни върнат обратно.
Мартин мълчеше. Кого да вини сега? Сам трябваше да се поинтересува дали е планирано връщане.
— Петенка, откарай ни на дневната страна на планетата — нареди Павлик.
Пространството отново се завъртя — и след няколко секунди под кораба се откри къпещ се под слънчевите лъчи райски свят — не можеше да се намери по-точно определение. Водата на планетата беше по-малко, отколкото на Земята — Мартин различи само един океан с прилични размери. Затова пък имаше страшно много реки и езера, страшно много гори, малки снежни шапчици на полюсите, няколко внушителни планински вериги — но изгладени, обрасли с гори. Планета, която не беше млада, и съответно беше спокойна.
— Много добри температурни показатели — потвърди мислите му Павлик. — Климатът е крайно приятен, умерен, етапът на формиране на планините отдавна е отминал, има много растителност… Нищо не разбирам. Това би могъл да е родният свят на пазителите, но тук няма и следа от цивилизация.
— Ако не друго, поне няма да умрем тук — смело каза Ирина.
Павлик тихичко се засмя.
— Вие няма да умрете. При това сте от различен пол и можете да имате потомство. Искате ли да кацнем и да колонизирате този свят?
— А вие способни ли сте да живеете тук? — попита Ирина.
— Имаме значително количество от реактива, променящ свойствата на водата — каза Павлик след кратко забавяне. — Нали не изключвахме възможността за шантаж… Така че можем да изкараме много дълго, ако си създадем затворена биосфера. Но вероятно няма да успеем да преобразуваме цялата планета… а и това би я направило непригодна за нормалните форми на живот. По-добре вие живейте тук! Ако местните животни се окажат ядивни за вас…
— Павлик, ние нямаме намерение да си играем на космически робинзоновци! — каза Мартин. — Успокой се, охлади мозъка си и помисли добре. Това ли е планетата, към която водеше Порталът на пазителите?
— Бяхме сигурни, че е точно тя — призна Павлик самокритично. — Но нали виждате…
— Това е курорт — каза Мартин, гледайки плъзгащите се по екрана пейзажи — гори, реки и езера. — Място за отдих и релаксация. Пазителите идват тук да почиват след работната си смяна. Някъде на планетата трябва да има Станция.
— Ще успеем ли да ги намерим? — попита скептично Павлик. — А и това не помага с нищо на основната ни мисия. Ако този свят не е родната планета на пазителите, то…
— Една планета ли има около Гама Капела? — попита Мартин.
Известно време Павлик мълча. После възкликна:
— Колко правилно беше решението да ви вземем със себе си! Около нашето слънце има само една планета! Дори не си и помислих… Петенка!
— Сканирам пространството! — възкликна бодро той. — Открит е газов гигант, невъзможно е да има живот на повърхността му. Открита е малка планета, по-близо до звездата. Температурата на повърхността е твърде висока, атмосферата е в минимални количества. Открита е още една планета, със сходни размери, но с атмосфера от инертни газове… негодна за живот… обкръжена е от астероиден пояс…
Той помълча малко и заключи:
— Това е всичко.
— Не се получи — каза Павлик. — Ще кацаме ли?
Мартин мълчеше. Планетата, над която кръжаха, наистина изглеждаше чудесно. Навярно на Земята биха се намерили милиони хора, готови да купят еднопосочен билет към нея.
Но той не беше един от тях.
Затова продължаваше да размишлява.
Какво биха направили хората, ако се сдобият с всемогъщество — или нещо близко до него? След като нахранят гладните, победят болестите, спрат войните?
Вероятно биха се опитали да превърнат Земята в райска градина. Според своите, човешки разбирания. Буйна, тържествуваща природа. Уютни къщички, сливащи се с пейзажа, никакви мегаполиси, никакви заводи. Всичко това — на някоя от съседните планети. На Марс или на Венера.