— Знаеш ли, Павлик, те са някъде наблизо — каза Мартин. — На онази планета… с атмосферата от инертни газове. Там са заводите и градовете им.
— А тук? — попита Павлик.
— А тук е техният рай. Тук се плацикат в ручейчетата, ядат, играят и се размножават. Така, като и преди хиляди години.
— Но защо? — възмути се Павлик. — За какво им е да унищожават всички следи от технологична цивилизация на своята планета? Отначало да строят, после — да разрушават?
— Ти изобщо не можеш да разбереш колко им се иска на представителите на технологическите цивилизации да унищожат цялата си техника — каза Мартин.
— Да рискуваме — рече Павлик, без да спори повече. — Петенка! Какво ще кажеш?
— От такова разстояние не мога да изуча детайлно останалите планети — произнесе пискливо пилотът. — Ще летим ли?
— Да.
— Ура! — възкликна беззариецът. — Изчислявам курса. Сложно е… може ли да се загрее още синият лабиринт?
— Не, момче — каза строго Павлик. — Ти и без това вече си достатъчно загрят. Работи.
Известно време корабът кръжа над планетата. Мартин се вглеждаше в екрана, опитвайки се да различи в гъсталака поне един пазител. Уви, изображението не беше достатъчно детайлно за целта.
— Вярваш ли, че пазителите са на друга планета? — попита тихо Ирина.
— Да — прошепна той. — Опитах се да мисля като тях. Малцина могат да ги разберат… но ми се струва, че в това отношение са близки до хората.
— А ако там няма никой? — продължи Ирина. — Ако и там няма никакви Станции?
— Какво пък, тогава ще ловувам, а ти ще поддържаш огъня — отговори Мартин.
— Има още един изход — прошепна заговорнически Ирина. — Ако аз загина, то моите… — Тя се запъна. — Моите… сестри ще узнаят всичко, което се е случило с мен. Може да помогнат.
— Как? — поклати глава Мартин. — Ще уговорят беззарийците да пратят тук спасителна експедиция? Не, дай да го караме по по-простия начин.
— Готов съм да тръгнем на път! — заяви бодро Петенка. Изглежда, възможността да пилотира кораба веднага му оправяше настроението.
— Да летим — каза Павлик.
И планетата сякаш бе издухана от вятър. Корабът отново започна да движи Вселената.
— Все пак това е сложен и неестествен път — разсъждаваше на глас Павлик. — Ако една цивилизация е достигнала такива висоти като пазителите, тя няма да вземе да тераформира света си до първоначалното му състояние. Разбирам какво е носталгията по природата, но тя е характерна за по-слабо развитите раси, успели да замърсят средата си на обитаване, но още неприспособили се към живота в градовете. Да вземем аранките — те са възстановили природата, но изобщо не са разрушили градовете и заводите!
Те имат резервати, но съществува цяла мрежа от мегаполиси…
— Така е, когато цивилизацията се е развила сама — отбеляза Мартин. — А ако е останала на земно равнище? Отровени реки, изсечени гори, отровен въздух? И изведнъж — всемогъщество?
— Ето за това обичам чуждите раси — за неестествената им логика! — заяви доволно Павлик. — Ще проверим, приятелю. Ще проверим.
— А дълго ли ще летим? — попита Мартин.
— Осем часа — отвърна меланхолично Павлик. — Така че ще имаме време да обсъдим най-различни хипотези.
Наистина имаха достатъчно време да обсъдят всичко. И да похапнат. И дори да подремнат. И да се възползват от системата за санитарни удобства на кораба — много функционална, но не особено приятна от човешка гледна точка.
А два часа преди пристигането им Петенка обяви, че това, което е открил около планетата, изобщо не са астероиди, а пръстен с изкуствен произход. Въображението на Мартин веднага обрисува нещо като възпетите във фантастиката светове-пръстени, където живеят пазителите, привърженици на технологиите. Но всичко се оказа много по-просто.
Около мъничката студена планета със сивкавосиня повърхност имаше пръстен, даже няколко пръстена от обикалящи във висока орбита черни кораби. Намиращи се само на няколко десетки километра един от друг, над унилия пустинен свят плуваха хиляди и хиляди огромни черни кълба. В няколко слоя, на няколко орбити — като траурни хороводи, като диадема от черни перли на фона на синкавия лик на мъртвата планета…
— Оказахме се прави — каза Павлик. — Ох, колко прави бяхме! А ти, приятелю, ни подкрепи в миг на объркване и колебание, благодаря!
— За какво сте прави? — не разбра Мартин.
— Пазителите не биха могли да построят подобен флот! — рече възбудено беззариецът. — Това би изисквало ресурсите на няколко урбанизирани планети! Те са намерили флот на изчезнала древна раса! Разбираш ли? Живуркали са си, строели са градове и заводи. И после са открили, че около съседната планета обикаля такова чудо! Понапънали се, изпратили са експедиция и са намерили склад за кораби. Може би някакви съоръжения на самата планета. Те наистина са само пазители, Мартине! Те не са строители на Порталите. Те са незаконни ползватели!