— А защо не наследници? — попита Мартин. — Знаеш ли, на Земята е прието да се смята, че безстопанственото имущество принадлежи на онзи, който го е намерил.
— Типично многоклетъчен подход — заяви Павлик. — Безстопанственото имущество принадлежи на всички!
Мартин така и не можа да разбере дали беззариецът се шегува, или, по изключение, е сериозен. Корабчето им вече беше влязло в орбита около мъртвия свят. Павлик увлечено сканираше повърхността на сивата планета. После заяви:
— Никакви признаци на цивилизация. И така, те са намерили само корабите. Ориентирали са се в механизмите, привели са планетата си в ред и живеят безгрижно на нея. А отделни личности са тръгнали да покоряват Галактиката. Ах, колко удачно!
Кой знае защо, на Мартин му стана някак неспокойно.
— Какво си замислил, Павлик? — попита той.
— Експанзията трябва да бъде спряна — каза Павлик. — Съгласен ли си?
— Трябва да обсъдим с пазителите догадките ви — заинати се Мартин. — Та те са разумни и вменяеми същества…
— Именно — разумни са — изсумтя Павлик. — Приятелю мой, те ще продължават да се придвижват из Галактиката, докато не стане прекалено късно. Никое разумно същество няма да се откаже от подарък от Боговете.
— Добре, какво предлагаш? — примири се Мартин. — Да превземем някой кораб и да атакуваме онази мирна планета, на която пазителите си почиват от работата?
— Съмнявам се, че ще имаме сили за превземането дори на един кораб — призна Павлик. — Пазителите сигурно от стотици години изучават чуждите технологии, а ние едва ли разполагаме и с няколко дни… Освен това превземането на тези кораби ще ни изправи пред небивало изкушение… Нима смяташ, че ние не искаме да овладеем тези знания? Нима на нас не ни се иска да бродим от единия до другия край на Галактиката, да се отправим към Центъра на Вселената, да проумеем тайните на пространството, веществото и времето? Това е прекалено голяма съблазън!
— Пръстенът на Всевластието — каза мрачно Мартин, докато гледаше въртящия се около планетата черен обръч. — Ясна работа, никой със здрав разсъдък няма да се откаже от такова нещо.
— Точно затова сме длъжни да унищожим всички черни кораби — заключи Павлик. — Вероятно няма да се решим да нанесем удар върху обитаемата планета на пазителите. Геноцидът не е нашият метод! Но ако с един удар лишим пазителите от целия им флот — експанзията ще спре от само себе си. Едва ли до момента са задействали повече от хиляда кораби… а тук са десетки, стотици хиляди!
— Каква е температурата на синия ти лабиринт? — попита учтиво Мартин.
— С един градус над критичната — отговори честно беззариецът. Част от зрителните му рецептори се обърнаха към хората. — Разбери, аз наистина не бих се решил на такова нещо, ако бях в нормално състояние на разсъдъка. Бях принуден да се доведа до ограничено, контролирано безумие. До мания.
Мартин срещна изплашения поглед на Ирина и попита възможно най-спокойно:
— И как смяташ да унищожиш стотици хиляди кораби, които имат диаметър поне един километър? На таран?
— Мартине! — възкликна весело Павлик. — Нима не знаеш, че всеки двигател може да послужи като оръжие? Ще преместим Вселената относно тези кораби. Мъничко… колкото да се озоват в звездата. Това са чудовищно мощни машини, но дори те няма да издържат подобно нещо.
— При това аз мога да ги преместя на части! — обади се Петенка. — Първо едната половинка на обръча, после — другата!
— Ах ти, умнико мой! — каза нежно Павлик. — Гениално дете, нали?
— Ние сме против! — възкликна Мартин. — След като си ни взел в експедицията…
— Не съм ви обещавал правото на решаващ глас! — напомни му беззариецът. — Хората са ни симпатични и аз ще се постарая да се погрижа за вас… дори с цената на собствената си гибел. Но черните кораби ще бъдат унищожени.
— Павлик! — извика Ирина. — Не си ми говорил за подобни замисли!
— Когато бях в нормално състояние на разсъдъка, те ми изглеждаха отвратителни — печално призна Павлик. — Постарайте се да не се вълнувате! Всичко ще стане за нула време.
Мартин мушна съвсем бавно ръка в джоба си, извади револвера и дръпна петлето. Промуши оръжието през еластичната мембрана, притискаща го към мястото му, и каза: