— Вече се боях, че сте се удавили — каза мрачно чекистът.
Иди после да правиш добро на хората!
— Бързах, колкото можах — каза Мартин. — Ако знаехте какво е това хигиената…
За учудване на Мартин Юрий Сергеевич се засмя и примирено вдигна ръце:
— Край, предавам се. Ти си прав.
— Дайте да се разберем, Юрий Сергеевич, на „ти“ ли сме, или на „вие“?
— На „ти“ — реши чекистът след секунда размисъл. — От какво още се нуждаете… нуждаеш? Вечеря? Надникнах в хладилника ти, намерих ябълка, зелени лимони, изгнило авокадо, пет пъдпъдъчи яйца и две-три глави лук. Не рискувах да сготвя нещо. Да поръчам ли вечеря?
— Няма нужда — намръщи се Мартин. Несъмнено Юрий Сергеевич щеше да се възползва от услугите на подчинените си и вечерята щеше да се състои от хамбургери или в най-добрия случай — от полуготова пица. — Засега са ми достатъчни конякът, лимонът и лулата.
— Коняк през сламка57? — учуди се чекистът.
— Тютюн през лула — меко го поправи Мартин, седна зад бюрото и напълни лулата си. През това време Юрий Сергеевич донесе коняка и нарязаните лимони. — Е, какво, поред ли да разказвам?
— Да. — Юрий Сергеевич демонстративно извади диктофона си и го включи. — Ще направя запис на разговора.
Мартин само махна с ръка и започна да разказва, без да скрива нищо.
Добрият професионалист си личи по това как слуша. Понякога Юрий Сергеевич задаваше въпроси, но много грамотни и уместни, без изобщо да нарушават ритъма на разказа, а само придаващи му нови краски. Служителят на ГБ изпсува само веднъж — когато узна по какъв начин Ирина се е размножила в седем екземпляра. Така че Мартин довърши разказа за по-малко от час и като че ли не пропусна нищо важно.
— Значи те не са наставници — каза най-накрая Юрий Сергеевич. — Не се занимават с възнасяне.
— Възнасяне? — поинтересува се Мартин.
— Това е… термин от фантастиката… — намръщи се Юрий Сергеевич. — Е, прогресорство…
— А, разбрах — кимна Мартин. — Кой ги знае. Но според собствените им думи, на тях им е все едно какво правим с получените технологии и дали ще се самоунищожим, или не…
— Лъжат — заключи Юрий Сергеевич. — Не може такава целенасочена дейност да бъде безсмислена. Изпълняват или свой, или някакъв чужд план. Няма друг вариант.
— Разкажи ми — каза Мартин, като с известно усилие премина на „ти“ — каква всъщност е работата? Какви предположения имате?
— Цялата истина? — усмихна се чекистът. — Ами… ето за начало…
Той извади от джоба си лист хартия, разтвори го и го сложи на бюрото. Мартин го прочете и вдигна поглед към него.
— Аз не съм майор. Старши лейтенант от запаса съм.
— Сега си майор — рече тъжно Юрий Сергеевич. — Иначе не би имал достъп до информацията. Карай… прескачай през чин… Гагарин.
— Нямам намерение да работя за ГБ! — храбро заяви Мартин.
— Ас какво се занимаваше през последните дни? — резонно отбеляза Юрий Сергеевич. — Виждаш ли това: „Временно, във връзка с държавните интереси и възникналите извънредни обстоятелства“.
— А ако не подпиша? — попита Мартин.
— Никой не ти и предлага да подпишеш президентския указ — успокои го Юрий Сергеевич. — Ще се подпишеш на договора за постъпване на служба.
— А ако…
— Това вече ще бъде държавна измяна — промърмори Юрий Сергеевич и Мартин не можа да разбере дали се шегува. За всеки случай реши, че е сериозен и затова се разписа на трите екземпляра на договора.
Юрий Сергеевич прибра грижливо книжата и каза:
— Удостоверението ти ще е готово до утре. Изобщо не ти трябва униформа… А, да. Ето.
Той придърпа куфарчето си, отвори го и извади от него хартиен пакет със смътно познати на Мартин очертания.
— Какво е това? — попита недоверчиво новоизпеченият майор.
— Топлинният излъчвател, който ти подариха — рече с отвращение Юрий Сергеевич. — Такива усилия ми струваше да го измъкна… В арсенала имаме двайсетина, но… Абе взимай си го. Временно.
— За какво ми е на Земята? — учуди се Мартин.
— А кой ти каза, че ще останеш на Земята? — учуди се Юрий Сергеевич. — Хайде, майоре… трябва да полеем звездичките върху пагона.
Те изпиха коняка, но преди това Мартин прибра топлинния излъчвател в оръжейния сейф. Служителят на ГБ въздъхна, хапна си малко лимон и каза:
— Всичко, което ти изложих при предишната ни среща, е самата истина. Никой не е манипулирал Ирина. Девойката наистина е прочела случайно препоръките на баща си, възмутила се е и е минала през Портала… Това е истината.
— А откъде започват лъжите в такъв случай? — попита тихо Мартин.