— Не лъжи… а недомлъвки. Ние се страхуваме не от пазителите, които изведнъж може да вземат да изключат Земята от транспортната мрежа. Ще оцелеем, не се съмнявай! И в космоса ще излезем сами, благодарение на щедрите им подаръци… Но наистина смятаме, че те са последователи на друга раса, осъществила първата вълна на експанзия. И, волно-неволно, способстват за наближаването на нови катаклизми…
— И кой според вас ще нанесе удара? — попита директно Мартин.
Юрий Сергеевич отвърна с въздишка:
— Само ако знаехме… Всички са задействани — и нашите самоуки експерти по извънземни цивилизации, и теолозите от всички вероизповедания… Не изключваме от сметките и варианта с божествената намеса! „Вавилонска кула 2“, така наричаме случая в отчетите…
— И какво казват Божиите служители? — поинтересува се Мартин.
— А, нищо смислено. Протестантите в наши дни са почти като будистите… сигурни са, че има Бог, но и че Той не се проявява по никакъв начин и не устройва потопи. Католиците като че ли са се приспособили, дори кръщават извънземни, ако още не си чул… Ето, в Асизи са организирали общо богослужение с гедарите и локсо… Мюсюлманите пък си стоят здраво на позицията, че всички извънземни са рожби на шейтана…
— А нашите, православните?
— Нашите засега нищичко не са решили. В Библията всичко е мъгляво, светите отци нямат преки указания… Общо взето, не е изработена единна политика. — Юрий Сергеевич се усмихна. — Но в по-голямата си част те са единни относно едно: ако извънземните изчезнат, всичко ще е наред. Ще обявят посещенията им за дяволски измами…
— Юдеите? — попита с надежда Мартин. Като чистокръвен руснак (чак от времето на татаро-монголското иго) той твърдо вярваше, че евреите няма да се подведат, непременно ще сведат всичко до разумна и удобна форма.
— При евреите всичко е нормално — въздъхна Юрий Сергеевич. — Обявили са цялата извънземна храна за кашерна58, отнасят се дружелюбно с извънземните, търгуват с тях и се готвят за преселение на друга планета…
— Какво, всички накуп ли? — ахна Мартин.
— Аха. Нима не си чул? Избрали са си незаселена планета, според всички показатели — не най-добрата… едва после се изясни колко скрити достойнства има Ханаан, колко платина и уран има в недрата й, колко плодородна е почвата… Канят се да пренесат половината Йерусалим. И даже слой почва от целия Израел — с дебелина десет сантиметра.
— Невъзможно! — заяви Мартин, представяйки си дългата върволица от израилтяни, влизащи в йерусалимската станция с древни тухли, камъни и торби пръст на гърба.
— Те имат много писатели, ще си платят — предположи Юрий Сергеевич. — Добре, какво има да скърбим? Нека антисемитите ридаят, че след десет години ще им остане единствено да се обесят. Работата е там, че теолозите не могат да са ни в помощ. Дори най-разумните от тях. Няма информация, разбираш ли?
— Тогава да оставим версията за божествената намеса — предложи Мартин. — Явно става дума просто за друга раса, придвижила се в еволюцията по-далече от пазителите.
Юрий Сергеевич кимна.
— Очевидно. Та какви са пазителите? Образец за колективно-индивидуален разум.
Мартин само тракна със зъби и побърза да си налее коняк.
— Да, да… — кимна състрадателно Юрий Сергеевич. — Нима не си разбрал това? Казаното на един от тях става обществена информация. При това — мигновено. Проверили сме го… В същото време пазителите запазват своята индивидуалност… ако се абстрахираме от стандартните фрази, с които посрещат всички, различията между отделните личности са очевидни. Нашите си заработват честно хляба, можеш да си сигурен.
— Значи пазителите мислят заедно? — попита Мартин.
— Кой знае? Очевидно, в случай на необходимост могат да го правят. Но как става това… сливат ли се съзнанията им в свръхразум или осъществяват нещо като чудовищен по мащабите си брифинг? Не знам. Тук нещата са по-сложни. Но колкото и далече от нас да са отишли, те все пак са запазили индивидуалността си… А значи и в някаква степен — човечността си.
— А по-нататък? Единен разум? Юрий Сергеевич разпери ръце.
— Възможно е. Разбира се, дори тази свръхразумна раса да притежава безгранични възможности, тя по дефиниция не е Бог. Бог трябва да е началото и краят на всичко. Творецът на Вселената.
— А ако се повярва на дио-дао… — предположи Мартин.
— Неопределеният Бог? — кимна Юрий Сергеевич. — Е, като вариант. Или като груба аналогия, от която можем да се ръководим. Но не си струва да гледаме толкова далече в бъдещето. Ще поживеем — ще видим. Нека сега да мислим просто за невероятно могъщия свръхразум, който очаква всички цивилизации около него да се придвижват по сходен начин по стълбата на еволюцията. От индивидуален разум — към индивидуално-колективен. А оттам — и към колективен.
58
В смисъл на позволена; кашерна храна — която отговаря на изискванията на кашрута (еврейските закони за употребата на храната). — Бел.прев.