— И из Вселената ще се мотаят два свръхразума — намръщи се Мартин. — Или няколкостотин. Ужас! Или всичките ще се слеят в едно съзнание? И какво? А после накъде? И защо? Аз не искам!
Без да се наговарят, двамата чукнаха чашки и отпиха. Юрий Сергеевич каза леко завалено:
— Кой може да знае, че е проводник, докато не пуснат тока? Уви, Мартине, нас няма да ни питат. И няма да ни оставят избор.
— Точно това не ми харесва — призна Мартин. — Така, стига сме се наливали на празен стомах. Да идем да ядем.
— Къде? — полюбопитства Юрий Сергеевич. — Ти сигурно се ориентираш по-добре от мен в заведенията за хранене…
— Обади се, докато се преобличам — нареди Мартин. — Двеста четирийсет и пет, петдесет и едно, дванайсет. И с мазен глас запази маса. А ако всичко е заето…
— Тогава ще обясня каква организация представлявам — усмихна се Юрий Сергеевич. — Добре, недей да ме смяташ за пълен глупак. А това заведение…
— Аз черпя — каза твърдо Мартин. — Чии звездички поливаме все пак?
Юрий Сергеевич се намръщи.
— Свръхразумът знае чии. Засега всички звездички са в джобовете на пазителите…
Юрий Сергеевич седна смело зад волана, обяснявайки авторитетно, че картата му е в джоба, а и е свикнал да кара във всякакви състояния. Улиците в единайсет през нощта вече бяха опустели, така че старичката волга с рев и разплисквайки локвите се понесе по третото околовръстно, заобиколи Новодевичия манастир и спря пред непретенциозна сграда с надпис: „Отделение на милицията“.
— Ти какво, да не реши да ме предадеш на ченгетата? — поинтересува се Юрий Сергеевич. — За шантаж и… А! За там ли сме?
Той кимна към светещата в далечината реклама на ресторант „Мимино“.
— Не, грузинската кухня е за друго настроение — рече убедително Мартин. — А сега — европейска. Да вървим.
Продължаваше да вали, а те не носеха чадъри, така че отминаха с бърза крачка няколко милиционерски джипа и влязоха във врата под табела „Старата мансарда“.
— Надявам се, че има асансьор?
— Не ни трябва, към мазето сме — усмихна се Мартин.
— Но нали е мансарда? — смая се чекистът.
— Но нали е стара! — отговори му в неговия тон Мартин. — Културният слой израства, градът отива надолу…
Когато се спуснаха в полусутерена, наистина се озоваха в „мансарда“. Стари дървени греди, по стените — картини, изобразяващи селския живот, а около тях — окачени всякакви ръждиви железа, от катинари и подкови до мотики и лопати. От малките прозорчета с матови стъкла струеше абсолютно неуместна за толкова късния час дневна светлина.
— Шегобийци — изсумтя Юрий Сергеевич. — И не можеш да разбереш дали навън е ден, или нощ…
— Точно на това разчитат — отбеляза философски Мартин.
Не можеше да се каже, че идва често в този ресторант, но обичаше „Старата мансарда“ — заради хубавата кухня, заради атмосферата, заради интересната публика, сред която можеха да се забележат и бизнесмени, и артисти, и девойки с подходящата външност, свалили излишните грамове в съседния фитнес клуб и веднага решили да възстановят мазнините.
Падна им се уютна ъглова масичка. Мартин погледна въпросително Юрий Сергеевич, чекистът разбра въпроса и сви рамене.
— Бира.
Поръчаха две халби тъмно нефилтрирано пиво и — по препоръка на Мартин — две порции свински джолан. Донесоха бирата бързо.
— За твое здраве — каза Юрий Сергеевич. — Ще имаш нужда от него.
Мартин отпи от бирата и попита:
— Все пак защо аз?
— Не разбрах?
— Защо Ернесто Полушкин дойде именно при мен?
— Аз те препоръчах — призна Юрий Сергеевич.
— Защо? — упорито повтори Мартин. — Аз съм поласкан, разбира се… Но при наличието на Андрей Кузнецов, Льоша Филипов…
— Братя Бушуеви, Търсача, Тася Максимова… — кимна Юрий Сергеевич. — Съгласен съм, тяхната работа е впечатляваща.
— При това Тася и Андрей в този момент са били свободни — добави Мартин. — Проверих. А Пьотър Батуринцев, готов съм да се закълна, отдавна е на щат при вас. Защо си препоръчал именно мен?
Юрий Сергеевич въздъхна, с една глътка пресуши половината халба и погледна настоятелно към сервитьора. После грижливо избърса устни и каза:
— Защото към онзи момент ти беше стигнал най-далече от всичките.
— Как така? — настоя Мартин, който вече започваше да се ядосва.
— Не мога да ти обясня. За твое добро е — поклати тъжно глава Юрий Сергеевич. — Режи ме, печи ме — няма да ти кажа. Само проблеми ще имаш заради това, никаква полза.