— Вие следите всички, които пътуват често през Порталите — промърмори Мартин. — Разбирам… отчети… използвани сюжети… Изровили ли сте нещо?
Юрий Сергеевич мълчеше, мръщеше се мъченически, отбягваше погледа му.
— Скапан пазител — не се сдържа Мартин.
Сервитьорът донесе още една бира на Юрий Сергеевич и сложи приборите на масата. Двамата помълчаха известно време.
— Аз съм имал най-големи шансове да спася Ирина? — опита се да подходи от друга посока Мартин.
— Не… — Юрий Сергеевич се поколеба. — Макар че… и да, и не. Сега, когато знаем, че Ирина е успяла да се копира, мога да се гордея. Ти наистина се оказа идеалният избор. Но аз очаквах съвсем друго. Очаквах, че докато търсиш Ирина, ти ще посетиш няколко планети, ще изоставаш, ще вървиш по следите й… общо взето, представях си картината много по-проста.
— Работата не е само в Ирина, но и в мен — реши Мартин. — Да кажем, че сте искали между нас да се завърже роман… Затова сте отрязали Максимова и братята…
Юрий Сергеевич изсумтя.
— Сега вече няма да се успокоя, ще ровя до края! — не издържа Мартин. — Как мразя намеците и недомлъвките!
— Точно това е хубаво — успокои го Юрий Сергеевич. — Достатъчно, стига толкова за твоята уникалност. Ти не си уникален, просто се оказа на точното място в точния момент. Може би година по-късно бих изпратил Кузнецов да търси девойката. А година по-рано — Побързака.
— Володя Бързака ли? — учуди се Мартин. Той помнеше този интелигентен очилат младеж, който бързо си беше създал добра репутация и в разговор употребяваше прекалено често израза „да побързаме“, но преди половин година внезапно беше престанал да работи. — Не съм чувал да го наричат така. Чувал съм „Бързака“…
— Но в нашите разработки фигурираше като „Побързака“ — призна Юрий Сергеевич. — Обаче той вече не работи.
Сервитьорът донесе джоланите, пожела добър апетит и се отдалечи. Мартин с удоволствие огледа ястието: опушеното нежно свинско джоланче, сервирано със задушена с гъби елдена каша, със запържен в ароматно масло лучец и варено пъдпъдъче яйце в голяма матово блестяща кръгла бяла чиния. После каза:
— Знаеш ли, всяко ястие трябва да си има нещо, което да му придава своеобразие. Ето тук пъдпъдъчето яйце придава целия колорит!
— Вече забелязах, че не си равнодушен към пъдпъдъчите яйца — съгласи се Юрий Сергеевич, хващайки ножа и вилицата.
— И непременно — бира! Прясно тъмно пиво… А аз като „Скитника“ ли фигурирам във вашите разработки? — реши да блесне с ерудиция Мартин.
Юрий Сергеевич, който старателно дъвчеше парче месо с елда, измърмори:
— Ух… наистина е вкусно… Честно ли да ти отговоря?
— Честно — помоли лекомислено Мартин.
— Не, при нас фигурираш като „Сноба“.
Никога не се беше чувствал толкова унизен. Ако Юрий Сергеевич го беше хванал и беше притиснал лицето му в задушената елдена каша с ароматно масло, лучец и сварено пъдпъдъче яйце, унижението нямаше да е толкова голямо.
— Не се обиждай — помоли Юлий Семьонович. — Това е било още преди моето включване…
— А ти би ли избрал друго име? — попита Мартин.
— Честно ли? — попита гебеецът.
Мартин поклати глава и се вторачи в чинията си. Голямата матово блестяща кръгла бяла чиния.
— Какво значение имат имената, с които ще ни назоват? — попита Юрий Сергеевич. — По-важно е как ще се назовем ние. Когато сме сами и единствено Бог и дяволът могат да ни чуят…
Мартин вдигна поглед към него и попита:
— Сигурен ли си, че в твоя род не е имало пазители?
— Психиатър, поп, счетоводител, уличен в злоупотреби… — започна да изброява Юрий Сергеевич. — Между другото, психиатърът е бил алкохолик, а попът към края на живота си е бил разпопен… на предците ми не им е вървяло. Както си му е редът, били са татарин и евреин. Преди един век се е набъркал и един червен латишки стрелец… Пазители не е имало.
Мартин неволно се усмихна и попита:
— А ти как би озаглавил собственото си досие?
— Кълвача — каза Юрий Сергеевич, без да се замисля. — Не защото много кълва… а защото упорито дълбая в една точка. Понякога вадя вкусни личинки. Най-често — непотребни неща.
Той акуратно отряза парче месо и го налапа. Сдъвка го и каза:
— Вкусно е, честна дума. Благодаря. Да бъдеш сноб е много приятно занимание.
— Мислиш ли, че не ми се е налагало да гладувам или да разделям последния си сухар така, че да имам за три дни? — попита Мартин. — Да пия вода от локвите, да ям плодове, от които може да те хване диария за цяла седмица, ако не опнеш направо петалата?
— Знам — каза простичко Юрий Сергеевич. — Не казвам, че бих озаглавил досието ти с името „Сноба“.