— А как би го озаглавил тогава?
— „Денди“.
Мартин сви рамене.
— „Джентълмена“ е прекалено дълго. А и думата е донякъде опошлена — поясни Юрий Сергеевич. — Английският денди не е ходел постоянно с фрак. Ако се наложело, е отивал в Индия, за да боледува от малария в чест на кралицата. Когато трябва, всичко е било „комилфо“59, а когато се е налагало, не се страхувал от потта и кръвта… и водата от локвите. Знаеш ли какво е това комилфо?
Мартин кимна.
— Нашата руска беда — неочаквано премина към извисени неща гебеецът — е именно в това, че обичаме крайностите. Или немит прост мъжага с многодневен махмурлук и лъхащо зловоние от устата, или самодоволен новобогаташ, боящ се да не си изцапа пръстчетата и презиращ „селянията“. А Европа отдавна е разбрала — бъди джентълмен, ако има дори най-малка възможност, а когато няма възможност — превъзмогвай всичко. Затова рафинираните английски джентълмени са построили цяла империя…
— Джентълменът на запад от Суец не отговаря за това, което прави джентълменът на изток от Суец… — промърмори Мартин.
Юрий Сергеевич засия.
— Именно! Това може да изглежда цинично, но е истина. Светът е твърде разнообразен, за да бъде неизменен. Нямаме такова право! Благодарение на нашите велики литератори от деветнайсети век, властелините на думите, Достоевски и Толстой, Куприн и Бунин… и останалите — безброй са. Ако е хуманизъм — ще е всеопрощаващ, ако е справедливост — ще е веднага, наведнъж за всички. Готвачката-царица… Нали Александър Сергеевич е предупреждавал как завършват експериментите с изпълняването на желанията на готвачките… но не! Решиха да построят рай на Земята — и като резултат се получи комунизъм. Развратиха и управляващите класи, и низшите класи… заради което загинаха в чужбина, станаха огледала на революцията или прослойка между сърпа и наковалнята. Така им се пада! Колко се радвам, Мартине, че сега почти нямаме писатели, всички преминаха към съчиняване на истории за пазителите.
Мартин се намръщи.
— Прекалено сурово ли е? — попита Юрий Сергеевич, отпивайки от бирата си. — Твърде жестоко?
С тази наша руска любов към крайностите сами си изкопахме яма. Благодарение на пазителите сега можем някак да дишаме. Иначе страната щеше да тръгне надолу… през две хиляди и петнайсета според всички прогнози щеше да настъпи пълен колапс. Така че аз напълно одобрявам твоята страст към хубавата храна, хубавите дрехи и приятната музика, слушана на скъпа уредба. Защото ти си заработваш това право с пот и мръсотия, кръв и нерви. Както е и редно да се заработват… джолани с пъдпъдъчи яйца… — Той сведе поглед към чинията. — Да минем ли на нещо по-силно?
Мартин се замисли и поръча бутилка „Тъламор Дю“.
Седяха още дълго време и си говориха за каквото им хрумне, само не и за работа.
Някъде в дълбините на космоса черните кораби на пазителите летяха към сигналите от неведомите радиомаяци, включвайки все повече и повече планети към галактическата транспортна мрежа. Двете последни Ирочки Полушкини търсеха начин да спасят Вселената. В кабинетите на ГБ дежурните подготвяха документите на Мартин Игориевич Дугин, новоизпечения майор, по-рано познат под кодовото име „Сноба“.
А Мартин и Юрий Сергеевич си пийваха от знаменитото ирландско уиски. Юрий Сергеевич обеща да отведе Мартин в друг московски ресторант, също построен в мансарда — този път сериозен, в истинска мансарда в белоруското посолство, което е в Китай-град. Мартин обясняваше объркано, че повече от всичко на света обича обикновените руски събирания в кухните, а на всички тези ресторанти се ходи или за разведряване, или от любопитство. Чекистът разказа за излизанията си извън Земята — старателно заобикаляйки конкретиката, затова пък въодушевено разказвайки за забавните детайли от чуждопланетния бит. Частният детектив, без да споменава фамилии, разказваше за най-интересните си случаи: за слепия пътешественик и неговото куче-водач — Мартин беше готов да се закълне, че решенията за избора на поредната планета се взимаха от кучето; за третокласникът, избягал от къщи и преминал през пет Станции, преди Мартин да го догони и да го уговори да се върне — помогна само даденото под клетва обещание, че най-накрая ще му подарят ролкови кънки. От ролковите кънки разговорът лесно премина към обсъждане на различните марки коняк. Ресторантът затвори и те излязоха в прохладната влажна нощ — дъждът все пак беше спрял. Когато седна зад волана, Юрий Сергеевич за миг изтрезня. Мартин поиска от него строго секретните чекистки хапчета за изтрезняване, но Юрий Сергеевич го увери, че става въпрос единствено за продължителни тренировки и вярност към дълга. Подчинявайки се на инерцията на запоя (секретната руска формула: времето за разпивка е равно на задушевността на разговора, разделено на количеството изпит алкохол), те отидоха в „Точката“. Нощният клуб, един от най-старите в Москва, също приключваше работа. Тийнейджърите бяха мирясали и си бяха тръгнали, напили се с енергийните си коктейли, влюбените двойки се бяха уморили от танци. В огромната зала с бетонен под бяха останали четирийсет-петдесет души. Някои играеха вяло на несериозните миниатюрни билярдни маси, други допиваха питиетата си на бара. Мартин и Юрий Сергеевич също седнаха на високите въртящи се столове и си поръчаха по чаша уиски — не си струваше да смесват напитките, особено към сутринта.