На естрадата някакъв застаряващ мъж с китара пееше:
Юрий Сергеевич се закани на Мартин с пръст.
— А ти къде си заселил своя форнит?
— Той отдавна си тръгна — отговори вяло Мартин.
Юрий Сергеевич поклати глава.
— Лъжеш, лъжеш… Всеки, който умее да разказва истории, има свой форнит. По-рано са били музи, но те се смалили… мутирали са във форнити.
— Само ако разказваш истории на хората — отговори Мартин. — А аз ги подхвърлям за употреба на пазителите…
— А знаеш ли защо те искат да им се разказват истории? — попита заговорнически Юрий Сергеевич.
— Защо? — настръхна Мартин.
Обаче чекистът изведнъж изтрезня и с усмивка поклати глава.
Певецът продължаваше да дрънка по струните, изтръгвайки простичкия акомпанимент. Свиреше и пееше:
Мартин изръкопляска въодушевено, макар и пиянски. В празната кънтяща зала аплодисментите му прозвучаха безпомощно, като халосни изстрели.
2.
Никога не се напивайте като свиня, ако на другия ден ви предстоят велики дела.
Известно време Мартин лежа тихо, спомняйки си благородния дон Румата Есторски, моментално изтрезнял след безобразното напиване с барон Пампа62. Опитваше се, борейки се с главоболието си, да си представи по какъв начин действа „спораминът“. Реши, че чудодейните таблетки ускоряват рязко метаболизма в организма, което би трябвало да помогне и за изцеляването на раните, и в борбата с продуктите от разграждането на алкохола. Надигна се със стон, добра се до кухнята, глътна един аналгин с известно количество минерална вода, надникна в кабинета — героичният гебеец спеше кротко на неразтворения диван, а до него, на пода, лежеше топлинната пушка на аранките.
Мартин поклати глава и отиде да си вземе душ.
Когато излезе от банята, Юрий Сергеевич бодро дрънкаше съдове в кухнята и си припяваше:
Мартин се спря на прага, гледайки чекиста. Онзи весело му се усмихна, докато прецизно чукваше с ножа поредното пъдпъдъче яйце и го пляскаше в тигана.
— Откъде са яйцата? — попита мрачно Мартин.
— Та ти нали вчера отказа да си тръгнеш от ресторанта, докато не ти продадат един пакет? — съобщи Юрий Сергеевич, прекъсвайки песента си.
— А каква е тази песен?
Юрий Сергеевич искрено се учуди:
— Та ти вчера я поръча на бис два пъти. Забрави ли?
— Спомних си — промърмори Мартин. — Така става, като пиеш с чекисти…
Юрий Семьонович изобщо не се обиди на „чекиста“, Държавна сигурност умееше да съхранява традициите.
— Стига де, ти се държа много добре. Хайде… яйчица с кетчуп, чайче с лимон…
Мартин седна на масата, загледа се тъжно в чинията. Въздъхна — искаше му се да съобщи на Юрий Сергеевич, че всички целебни свойства на пъдпъдъчите яйца се проявяват само когато яйцата са в суров вид… но си спомни за „сноба“ и се захвана да яде.
60
Персонаж от разказа на Стивън Кинг „Балада за гъвкавия куршум“. Вълшебно същество, живеещо в пишеща машина и даващо вдъхновение на писателите. — Бел.авт.