Чаят се поглъщаше по-леко. В главата като рикошет го удариха излишъците от изпитото предишната вечер.
— Омая ли се? — попита проницателно Юрий Сергеевич.
— Няма страшно, аз съм от стара коза яре… — обяви Мартин. — Защо си извадил топлинната пушка? Смяташе да постреляш?
— Ти самият я извади — съобщи чекистът. — Показваше колко небрежно боравят с оръжията децата на аранките.
— О, Господи… — прошепна Мартин.
— Нищо, аз контролирах ситуацията — успокои го Юрий Сергеевич. Погледна го със съчувствие и извади някаква опаковка с хапчета: — Глътни пет, ще ти олекне.
— А казваше, че няма никакви строго секретни хапчета! — възмути се Мартин, демонстрирайки, че нещичко от вчерашния ден се е задържало в паметта му.
— Те не са строго секретни. Най-обикновена кехлибарена киселина, по пет рубли опаковката във всяка аптека.
Мартин си дояде яйцата и изпи няколко хапчета кехлибарена киселина. Безропотно си взе една цигара от Юрий Сергеевич и я запали — сега просто нямаше сили за лулата.
— Къде смяташ да отидеш? — попита го Юрий Сергеевич. — На Шеали или на Талисман?
Мартин потръпна.
— Това задължително ли е?
— А ти да не смяташе да спреш на средата на пътя? — учуди се Юрий Сергеевич. — Да забравиш… за всичко?
Мартин се замисли и призна правотата му. После попита:
— С кого ще работя?
— Ще тръгнеш на път сам — каза тържествено Юрий Сергеевич. — Но по изключение — въоръжен. Така че накъде поемаш?
— Засега не знам — призна Мартин. — Ще постоя пред терминала… ще избера. Юра, какво да правя?
— Същото, каквото и по-рано. Опитай се да спасиш Ирина.
— Ние нали вече знаем как завършват тези опити… — каза Мартин. — Защо трябва да бъда сам? Ернесто Полушкин не иска ли да потърси дъщеря си?
— Ти наистина ли искаш това? — попита подигравателно Юрий. — Той няма да ходи никъде. Решил е, че ще се спаси само една Ирина. И никакви действия няма да променят ситуацията. Не иска да гледа безпомощно как умира дъщеря му…
— А ти? — попита го директно Мартин.
— Нима би тръгнал с мен на разузнаване? — възхити се гебеецът. — Не, Мартине. Не мога. Иска ми се, но не мога. Някой трябва да ти пази гърба. Нали разбираш, че висшето ръководство не одобрява действията ни?
— Юра, стига си си играл с мен — помоли Мартин. — Какво трябва да направя?
— Да убедиш пазителите, че транспортната им програма е опасна.
— Да убедя пазителите? — засмя се Мартин. — Това е просто… Опитвал ли си да убеждаваш същества, които не отговарят на въпроси и са способни да разбият цяла планета на пух и прах?
— Мартине, нищо друго не ни остава. Възможно е да имаме на разположение още десетина… или стотина години. А може и да изтичат последните минути. Ако пазителите продължават тъпо и упорито да свързват планетите в единна мрежа, светът ще загине.
— Те не смятат така… — каза замислено Мартин. — Ето къде е проблемът… те имат основания да вярват в това. Но не привеждат доводите си! Как да убедя пазителите, без да знам всичко, което знаят те?
— Трябва да узнаеш онова, което знаят те — усмихна се Юрий.
— Дори и да го узная… — Мартин отпи от чая си и погледна умолително мъчителя си. Юрий Сергеевич извади изпод масата бутилката с остатъците от снощния коняк и я сложи пред него.
— Благодаря… — каза прочувствено Мартин и щедро изля коняка в остатъците от чая си. — Юрий, нали разбираш, че знанията никога не гарантират победа в спора. В края на краищата всичко се решава от властта.
— Значи си длъжен да станеш по-силен от пазителите — каза невъзмутимо гебеецът. Мартин се задави с „адмиралския чай“, а Юрий погледна часовника си и каза: — Колата вече те чака. Обличай се.
— Няма ли да има коментари? — поинтересува се Мартин.
— Не.
Мартин въздъхна.
— Добре. За Талисман съм се наслушал. А какви са странностите около Шеали?
— Нашите аналитици… — започна Юрий. — Общо взето, не аналитиците, а Ернесто Полушкин в един-единствен екземпляр. Той смята, че шеалите са неразумни.
— Какво, какво? — засмя се Мартин.
— Той е умен човек — каза Юрий. — Ако е направил такива изводи, значи има основания. Но след произшествието с Ирина се отказа да ни сътрудничи. И не желае да аргументира предварителните си изводи.
— А не можете ли да му наредите?
Юрий Сергеевич поклати глава.
— Мартине, ако човек работи в структура като нашата, той лесно може да бъде управляван. Но само до определени граници…
— Нима той знае прекалено много, за да може да му се оказва натиск? — разбра Мартин. — Или някоя друга шпионска баналност… като сейф с документи в швейцарска банка?