Между другото в домашни условия точно по същия начин може да се приготви и кокошка…
Но в онази отдавнашна вечер Мартин седеше с чичо си в мъничко ресторантче в Карлови вари, на масата имаше фазан, в халбите — бира, а в малките чашки — неизбежната в този град „Бехеровка“70.
— Помни ми думите — казваше мрачно чичо му, — скоро тук няма да може да се минава от пришълци.
— Та те не напускат своите Станции — опитваше се да възрази Мартин. Тогава двамата бяха осезаемо по-млади, а пазителите все още си оставаха главна тема за разговор и биваха наричани просто „пришълците“.
— Ще ги напуснат! — рече чичо му. — Ако не те самите, ще плъзнат други. Виж само колко прекрасна планета имаме! Ненапразно пришълците долетяха при нас…
Мартин се огледа и потвърди, че планетата е красива, особено в този район, и пришълците са долетели ненапразно. Но нали освен въоръжената експанзия съществуваше и мирният туризъм, което те двамата потвърждаваха със своите действия…
Чичо му изсумтя възмутено. В младостта си беше служил в съветските войски в Чехословакия, затова възприе думите на Мартин като подигравка или деликатен упрек.
— Мартине, повярвай на стареца… — В онези времена чичо му все още се надуваше и се наричаше „старец“. — Не може да има дружба и добросъседство между две раси с такъв огромен дисбаланс в развитието, такова несходство в културата и психологията!
— Четох нещо подобно в „Експерт“ — промърмори Мартин, отрязвайки си парче от фазана.
— И дори и да ни желаят само доброто — продължи чичо му, — откъде да знаем какво е тяхното „добро“? Нали и ние желаехме само доброто на чехите… все се чудехме защо се мръщят на нашето добро…
— А това не съм го чел никъде — отбеляза Мартин.
— Ех, Мартине — каза тъжно чичо му, съпровождайки с поглед една симпатична двайсетгодишна сервитьорка. — Ти си млад, ще видиш още много неща. И ще се убедиш, че съм прав. Когато твоите лични интереси и персоналните ти мечти не съвпаднат с плановете на пазителите.
Мартин премълча. След връщането от курорта, където чичо му уж си лекуваше черния дроб, разреждайки с минерална вода бирата, а той самият пиеше бира, без да пренебрегва минералната вода, възнамеряваше да мине през Портал и да види някой чужд свят… безопасен, разбира се, от който вече са се връщали хора…, още повече че един случаен познат, преуспял бизнесмен, беше готов да плати прилични пари за екзотични вещи от други планети…
Така че тогава смяташе пазителите за нещо добро, долитането им — за огромен късмет, а предложените на хората технологии — за пробив в щастливото бъдеще.
— Рано или късно… — каза чичо му, бодвайки с вилицата парче къдраво виолетово зеле. — Рано или късно ще го осъзнаеш. Тогава ще ми се обадиш, ако съм още жив, и ще кажеш: „Чичо, ти беше прав…“.
… Мартин се изправи, облягайки се на пушката си. В душата му беше тъжно и пусто.
— Тук няма телефон, чичо — прошепна той. — Но ти беше прав.
Събра снаряжението си. Окачи пушката на колана си като шпага — благодарение на късата й цев това изглеждаше естествено.
Пазителите не се повяваха. Никой не се появяваше. Всички старателно го игнорираха.
Той прекоси коридора, надничайки във всички стаи, на които се натъкна. Откри двама делови дио-дао, заети с разговор, група хуманоиди от непозната раса, които го погледнаха с такъв страх, че той предпочете да излезе и да не плаши начинаещите туристи.
Едва на верандата, след като беше вдишал от прохладния опияняващ въздух на Талисман, видя пазител.
Един-единствен.
Стар прегърбен пазител, чиято лява ръка завършваше с чуканче без пръсти. За първи път виждаше пазител-инвалид.
И този пазител го чакаше.
Яростта вече беше преминала, беше се претопила в тъга и тъпо огорчение. Мартин се приближи към пазителя, погледна го в очите и попита:
— Защо?
Пазителят мълчеше. Присвиваше късогледо очи, вторачен в човека.
— Ако не сте могли да я спасите… — прошепна Мартин. — Ако сте знаели, че тя ще изчезне…
— Ние не сме богове — каза пазителят. — И ако виждаме по-надалече, това не означава, че виждаме всичко.
— Значи отговаряш? — попита Мартин. — А, пазителю? Ще поговориш ли с мен? Ще разсееш ли моята тъга и самота?
Но пазителят мълчеше.
— Какъв съм аз за вас? — попита Мартин. — И какво е за вас човечеството? От какво се боите? Към какво се стремите?
— Талисман те очаква — каза пазителят.
— Ако открия как мога да ви унищожа — каза Мартин, — ще го направя. Това е заплаха.
— Открий — каза простичко пазителят.