Кръчмарят се поколеба, но все пак отговори:
— Не е там работата. Аз устроих такъв скандал на пазителите… щом по тяхна вина съм закотвен тук за неизвестно колко време, какво да правя тогава? Как ще преживявам и кой ще ми компенсира пропилените години? И те се постараха. Направиха ме по-млад, по-симпатичен… и доставят безплатно всякакви стоки от Земята за кръчмата.
— Охо… — Мартин кимна с уважение. — Какво пък, това доказва…
— Че аз съм истинският — каза гордо Юрик едно. — Защото на другите не са им правили такива подаръци.
Той помълча, после попита предпазливо:
— А онзи, на Прерия… що за човек беше?
— Истински човек — изрече прочувствено Мартин. — Не му провървя. А вие… усещате ли ги?
Ирина го ритна под масата.
— Ирина ме пита съвсем същото — усмихна се Юрик. — Не, никаква мистика. Аз съм си сам, вторите също са си сами. Понякога отивам при пазителя и узнавам колко втори са останали и колко са умрели… Тези, които са останали, като че ли са се адаптирали или природата е свикнала с тях. Почти не умират от нещастни случаи, само в престрелки. А по-рано какво ли не се случваше! Един туземци ще го изядат, друг ще се натрови с отровни плодове. Двама паднали в кратери на вулкани. Седем се удавили, при това — един във ваната! Един си взел куче — шпаньол. И дългоухият дявол взел, че побеснял и през нощта му прегризал гърлото! Петима се задавили, трима умрели от грип, шестима ги застреляли ревниви мъже, а двама ги отровили собствените им жени…
Кръчмарят изгледа изпитателно Мартин и добави:
— Е, кажи, че не ми вярваш, а? Никой не ми вярва. Даже тук се помота един гебеец, мой адаш…
— Юрий Сергеевич… — машинално каза Мартин.
— Точно така. Даже той не повярва, мамка му… Ти какво, също ли си оттам?
Мартин искаше гордо да отрече, но съобрази, че в момента наистина е сътрудник на Държавна сигурност.
— Да.
— Поне ти разкажи на Земята какви работи стават по света! — зарадва се Юрик. — Че то… — Махна с ръка. — Добре, похапнете. Вече се осмелих да ви поръчам специалитета на заведението. Аз черпя. Черпя всички, които идват при мен за първи път. Мога да си го позволя… — Кръчмарят вдигна глава и извика към тавана: — Благодаря, благодетели! За нежността, за грижите — благодаря ви за всичко!
Никой от посетителите не реагира. Явно бяха свикнали с подобни прояви от страна на кръчмаря.
Мартин изчака, докато Юрик едно се върне зад бара, и се обърна към Ирина:
— Ти си знаела!
— Да. Вече от седмица. Знаех, че ще започнат да ни убиват по случайност… всички нас. И че дори някоя от девойките да се добере до Станция, ще изчезне по пътя. Но не можех да им кажа нищо, Мартине! Трябваше да умра, за да стане моята памет обща. Аз…
Мартин кимна предпазливо и каза:
— Разбирам. Никой не би се решил на такова нещо. Не се терзай.
— А ти би предпочел предишната Ирина — изведнъж каза девойката и се усмихна. — Нали, Март?
Той мълчеше.
— Тя е в мен — каза тихо девойката. — Ето къде е бедата. И всички останали са в мен. И аз мога да се върна… сега. Сигурно мога. Няма нужда да оставаме на Талисман до края на вековете. Само че аз не съм ти нужна.
— Ира…
— Глупаво е — прошепна девойката, като извърна поглед. — Аз съм тя. Но аз съм и друга. Всички се различавахме по нещичко. Достатъчен е един ден, за да станеш съвсем друг…
Тя се обърна рязко към него и се усмихна — през сълзи.
— Всичко е напразно. Да забравим за това, става ли? По-добре да поговорим за работата.
— Каква работа вече?
Ирина сви рамене.
— Трябва да спасим Галактиката.
— Отново… — прошепна Мартин.
— Дай ми лист и химикалка — деловито нареди тя. — Благодаря… Един момент…
Мартин чакаше търпеливо, докато Ирина написа на листа простичък списък:
1. Библиотека
2. Прерия 2
3. Аранк
4. Мардж
5. Беззар
6. Шеали
7. Талисман
— Правилно — потвърди той, за да вземе поне някакво участие в процеса.
Ирина го погледна подигравателно и дописа:
1. Библиотека — мъртъв свят, безсмислено познание, паметник на по-раншна цивилизация.
2. Прерия 2 — човешка гранична планета, процъфтяваща колония, експанзия на разума.
3. Аранк — чужд свят, съвършен разум, задънена улица.
— Защо задънена улица? — възмути се Мартин, спомняйки си любезния господин Лергаси-кан и чудесното му синче.
— Защото, ако нямаш душа или ако вярваш, че я нямаш, животът ти е задънена улица — отсече Ирина. — Тук всичко е ясно. Нататък е по-сложно…
Тя дописа:
4. Мардж — чужд свят.
5. Беззар — чужд свят.
6. Шеали — чужд свят.
7. Талисман — ничий свят.